Всички имаме дни, с които не може да се разберем с децата си. Каквото и да им кажем, те не ни слушат и не след дълго започваме да им викаме. Има много начини да ни разберат, но ние винаги използваме едни и същи безмислени фрази и очакваме различни резултати. Ако имате проблеми с комуникацията с децата си, не сте единствените. Преди да им повишите тон по-добре се уверете, че не изричате следните фрази:
"Престани!"
Всеки родител вероятно използва тази фраза по няколко пъти на ден. Проблемът е, че да кажете на дете да спре да прави нещо, без да го насочите към друго, е като да му дадете книга без думи. Да спре да удря, да вика или да седи на главата на братчето си? Какво точно трябва да спре?
В съзнанието на родителя е много очевидно. Ние виждаме поведението по различен начин, но децата ни тепърва се учат кое е редно и нередно. Заменете това "престани" с насока какво да направи и ще получите по-добри резултати.
"Бъди добър."
Децата не знаят кое е добро и кое не. Те се учат. Когато искате детето да промени нещо в себе си, бъдете конкретни. Вместо "бъди добър", му кажете да не говори толкова силно.
"Браво!"
Искаме децата ни да имат самочувствие, но когато ги хвалим без да има повод, самочувствието им ще е без покритие. Да го поздравите е само половината от уравнението. Конкретността е изключително важна при общуването с деца, затова му кажете "браво" за положените усилия.
"Слушай ме!"
Замислете се колко пъти казвате на децата си да слушат. Всъщност вие искате не просто да слушат, а и да изпълняват. Ако само сте му казали да слуша, а не да изпълнява, той технически не проявява неподчинение, защото просто сте искали да слуша.
"Знаеш да не правиш така"
Ако наистина знаеше, нямаше да го направи. Децата ни не разбират кое е допустимо и кое не. Ние сме длъжни да ги научим. Да настоявате, че то трябва да знае нещо, което вие сте учили с години, е нечестно. За тези неща се изисква време.
През повечето време децата ни не искат да ни дразнят, а просто иска да им е спокойно. Разбира се има изключения, но са рядкост. Когато ясно казвате на децата ви какво очаквате от тях, не могат да се оправдаят, че не са ви разбрали.