Следващите 10 истории ще те разчувстват така, че да си благодарен за всеки ден, прекаран с любимите хора. Забелязвай всички онези крехки и невинни неща, които имаме в живота си и които понякога с лека ръка отхвърляме и не забелязваме.
1. Днес баща ми е най-добрият баща, който човек може да поиска. Той е любящ съпруг на майка ми (винаги я кара да се усмихва), винаги е бил на моите футболни мачове откакто съм на 5 (сега съм на 17) и осигурява издръжката на цялото семейство. Тази сутрин, когато се ровех в инструментите на баща ми за клещи, намерих една мръсна сгъната хартия на дъното. Беше лист от стар дневник, написан с почерка на баща ми точно един месец преди датата, на която съм се родил. Гласеше: „Аз съм на 18 години, алкохолик, отпаднал от колежа, жертва на малтретиране, с криминално досие за кражба на кола. И през следващия месец ще бъде добавено „баща тийнейджър“ към този списъка. Но се кълна, че ще оправя нещата за моето малко момченце. Аз ще бъда татко, какъвто никога не съм имал.“ Не знам как го е направил, но го е направил.
2. Сестра ми и аз бяхме жертви на лоша катастрофа. Сестра ми е една от най-популярните в училище – тя познава всеки. Аз пък съм малко интроверт и се мотая с едни и същи 2 момичета всеки ден. Сестра ми веднага публикува коментар във Facebook за нашата злополука. И докато всичките й приятели коментираха, моите 2 приятелки се появиха на мястото на инцидента, още преди лекарите да са пристигнали.
3. Днес имам възрастен пациент, който страда от тежък случай на болестта Алцхаймер. Той рядко може да си спомни своето собствено име, както и често забравя къде е и какво е казал преди няколко минути. Но благодарение на някакво чудо (може би чудото на любовта) той си спомня коя е съпругата му всяка сутрин, когато тя се появи, за да прекара няколко часа с него. Той обикновено я посреща с думите: „Здравей, моя красива Ирина“.
4. Днес майка ми почина след дълга битка с рака. Най-добрият ми приятел живее на 2 км от вкъщи и ми се обади, за да ме утеши. Докато по телефона ме попита „Какво би направил, ако се появя в дома ти и ти дам най-голямата прегръдка на света?“ Аз отговорих: „Сигурно ще се усмихна.“ И точно тогава той звънна на вратата ми.
5. Докато наблюдавах как 75-годишните ми баба и дядо се смееха в кухнята, аз се чувствах сякаш имам кратък поглед върху това, което е истинска любов. Надявам се да я намеря някой ден.
6. Днес се прибирах с дядо ми, когато той направи внезапен обратен завой и каза: „Забравих да купя букет цветя. Ще взема един от цветаря на ъгъла. Ще отнеме само секунда.“ „Какво е толкова специално днес, че трябва да й купуваш цветя?“- попитах аз. „Няма нещо специално днес“, каза дядо ми “Всеки ден е специален. Баба ти обича цветя. Те поставят усмивка на лицето й.“
7. Днес гледах с ужас през прозореца на кухнята, когато моят 2-годишен син се подхлъзна и падна с главата напред в басейна. Но преди да успея да стигна до него, нашият лабрадор Рекс скочи след него, сграбчи го за якичката на ризата му и го дръпна към ниските стъпала, където той можеше да стои.
8. Срещнах се с най-красивата жена в самолета. Приех, че няма да я видя отново и затова реших да й кажа колко е хубава. Тя ми даде най-искрената си усмивка и ми каза „Никой не ми е казвал това през последните 10 години.“ Оказва се, че и двамата сме в средата на 30-те, неженени, без деца и живеем на 10 метра един от друг. Имаме среща следващата събота, след като се върнем у дома.
9. Днес съм само на 17 години, но съм заедно с приятеля ми Джейк в продължение на 3 години. Снощи беше първият път, когато прекарахме нощта заедно. Ние никога не сме го правили, но не го направихме и снощи. Вместо това пекохме курабийки, гледахме 2 комедии, смяхме се, играхме телевизионни игри и заспахме в прегръдките си. Въпреки предупрежденията от родителите ми, той не е бил нищо друго освен един джентълмен и най-добър приятел.
10. Днес докато спях, се събудих от гласа на моята дъщеря, викаща моето име. Спях в разтегателния фотьойл в болничната й стая. Отворих очи към красивата й усмивка. Дъщеря ми беше излязла от комата, в която беше от 98 дни.
НАЗАД