Обикновено сме свикнали да четем истории за музиканти и техните наркотици, но някак ни е по-трудно да си представим, че книгa като „Алиса в страната на чудесата“ e писанa под въздействието на твърди наркотици, нали? Истината е, че писателите не са светци и мнозина от тях са прибягвали до наркотиците, за да повишат креативността си.
Днес ви представяме няколко писатели, които са написали най-добрите си книги под въздействието на наркотици, и най-вече на един конкретен – кокаина, смесен с разни други работи:
Стивън Кинг и 80-те години
Стивън Кинг дори не се опитва да прикрие факта, че някога е бил зависим от кокаина и много от творбите му са написани под неговото въздействие. Той дори признава, че много моменти му се губят и понякога дори не си спомнял как е написал някои части от книгите си. В интервю за списанието „Ролинг Стоун“ той признава, че е употребявал кокаин от 1978 г. до 1986 г. и през това време е написал 10 романа. Някои от тях са „То“, „Тъмната кула“, „Гробище за домашни любимци“, „Сблъсък“ и др.
Кен Киси и LSD
През 1959 г. Кен Киси работи като санитар в психиатрична болница (някои от преживяванията му от това място са поместени в творбата му „Полет над кукувиче гнездо“). Там той участва в няколко експеримента, които изследват как тялото реагира на употребата на LSD. През 1964 г. писателят дори основава клуб, който популяризира употребата на конкретния наркотик. Клубът пътувал с шарен автобус, пълен с LSD, и организирал грандиозни партита.
Жан-Пол Сартр и неговата диета
Според Ани Коен-Солал, която е написала биографията на великия екзистенциалиаст, диетата на писателя е включвала: 2 пакета цигари, изпушването на 1-2 лули, една четвърт бутилка твърд алкохол, 200 милиграма амфетамини, 15 грама аспирин и една опаковка барбитурат. Известна ни е и следната история: През 1929 г. Жан-Пол Сартр решава да пробва нов вид наркотик – мескалин, който има сходно действие с това на LSD-то. Когато го взел, Сартр започнал да вижда раци навсякъде, които го преследват и го „гонят“ по улицата. Въпреки сериозната си „диета“ писателят умира на 74 години.
Писателите в Русия
Според някои източници кокаинът бил много популярен в Русия след революцията. Той не бил забранен от закона и се продавал свободно в магазините за цигари. Вероятно затова се твърди, че най-дългата връзка на Владимир Маяковски е била тази с кокаина. Разбира се, тази информация не е потвърдена от всички източници, затова не можем да я приемем за напълно достоверна, но кой знае.
Чарлз Дикенс и Викторианската епоха
Дикенс живее по време на Викторианския период (когато кралица Виктория е на власт), а тогава употребата на опиум и кокаин е нещо съвсем нормално, популярно и достъпно „начинание“. Лекарите също не били против подобни увлечения и много хора обичали да взимат наркотици. Великият писател също бил пристрастен към тези опиати и често имал халюцинации.
Луис Карол и Алиса
Луис Карол също е живял по време на Викторианска епоха. Той често използвал лауданум (смес от опиум с алкохол) като един вид лечение. Много хора смятат, че „Алиса в страната на чудесата“ е писана под неговото въздействие и затова е толкова брилянтна. Други пък виждат в приключенията на Алиса едно наркотично пътуване из дебрите на човешкия мозък. Като вземем предвид колко странна на моменти е страната на "чудесата", не ни е трудно да повярваме в тази теория.
Зигмунд Фройд и кокаиновата пропаганда
През 1884 г. Зигмунд Фройд е заинтригуван от употребата на нов вид аналгетик: кокаина. През следващите три години той провежда няколко научни експеримента и е изумен от въздействието на наркотика върху човешкия ум. Той дори го предписва на съпругата си и го препоръчва на приятелите си. Но през 1887 г. учените откриват, че кокаинът изобщо не е толкова безвреден, колкото са си мислели, и Фройд е порицан заради своята пропаганда. Той се разкайва за стореното и дълги години се бори със зависимостта си. Успешно преодолява проблема си през 1900 г.
Шарл Бодлер и хашишът
От 1844 г. до 1848 г. известният френски поет посещава Клуба на хашиша (Club des Hashischins). Известната „общност“ била посветена на използването на различни видове наркотици, най-вече на хашиша. Според други членове на клуба Бодлер опитал хашиш само два пъти, за да пробва, но тази „радост“ му била противна. По-късно Бодлер за кратко е пристрастен към опиума, но успява да се освободи от неговата хватка. По-късно с подробности описва влиянието на наркотиците върху човешкото тяло и според него подобни вещества пренасят човека в един „изкуствен рай“.
Сценаристите на BBC
Една от бившите сценаристки в детския отдел на BBC признава, че още след първия епизод на новото й шоу, продуцентът ѝ предложил кокаин. Оказало се, че много хора от екипа също взимат наркотици и продуцентите гледали благосклонно на това, защото смятали, че така повишават креативността на служителите. Само си спомнете за „Телетъбис“! Вече ни е ясно защо това детско предаване беше толкова странно!
Михаил Булгаков и морфинът
„Майсторът и Маргарита“ е невероятно произведение, но колко от вас знаят, че, преди да го напише, Михаил Булгаков е бил пристрастен към морфина? През 1916-1917 г. Булкагов работи като лекар в провинцията и за първи път използва морфин, за да успокои адските болки, предизвикани от дифтерия. Отнема му почти 5 години, за да се излекува от зависимостта си, но през 1921 г. най-накрая е напълно чист. Спомените му от този период са описани в книгата му „Морфин“, издадена през 1927 г. Така че Булгаков е бил пристрастен към този вид наркотик, но реално не е писал под въздействието на такива вещества.
НАЗАД