10 психически заболявания, които често бъркаме с черти на характера

Много често си обясняваме странното поведение на хората около нас с техния характер – все пак е нормално някои хора да са срамежливи, други да са перфекционисти, а трети винаги да закъсняват, нали? Всъщност понякога тези техни „черти“ могат да покажат по-сериозен проблем.

Американските психотерапевти Арън Т. Бек и Артър Фрийман разкриват някои тайни за човешката природа в своя труд „Когнитивна терапия на личностните разстройства“ и днес искаме да ви споделим някои от тези интересни наблюдения.

И по-конкретно – 10 черти на характера, които понякога са признак за сериозни проблеми, които трябва да бъдат контролирани.

1. Мързел и нехайство

Много хора си мечтаят за повече почивка и по-малко работа, ако това беше признак за психическо отклонение, то 99% от хората щяхме да сме класифицирани като „луди“. Тук става дума за екстремни случаи, например някой постоянно да закъснява за работа, често да си взима болничен, да изостава с проектите си, да не спазва обещанията си и да лъже, че не може да дойде на някоя среща заради някаква измислена причина.

Други признаци са:

• Желанието да живеят на гърба на останалите.
• Никакъв план за бъдещето.
• Правят необмислени покупки и често пилеят парите си за неважни неща, когато имат по-належащи покупки или сметки за погасяване.

Ако ви се струва, че това се отнася за вас, психолозите препоръчват да започнете да си водите план и да структурирате деня си. Записвайте какво имате да направите всеки ден, какви са целите ви и какво ще получите (например някакъв подарък), ако изпълните всички задачи за седмицата. След време това ще ви стане навик и ще започнете да живеете по-организирано. Друг метод, който психолозите препоръчват, е да напишете с какъв проблем се борите в момента и да напише всички възможни негови решения. По този начин по-лесно ще знаете какво да правите.

2. Изключителна срамежливост

Немалко хора са срамежливи при среща с нови хора, но подклаждането на срамежливостта и отказа да се борим с нея могат да ни изолират от околните и да доведат до абсолютно нежелание да се впишем в света или да общуваме. Хората, които са на ръба на психическо заболяване, спират да изпитват силни емоции и се опитват да не контактуват с други хора, затова избират да работят от вкъщи или да се занимават с неща, които не изискват комуникация.

Силната интроверсия може да доведе до:

• Непукизъм. Безразличие към критиките и похвалите.
• Липса на близки приятели.
• Склонност към мечтателност и нереалистичен поглед към света.
• Хиперчувствителност, която се опитват да прикрият от околните от страх да не им се присмеят.

Ако това се отнася до вас и не искате проблемът да се задълбочи, ще трябва да положите усилия и да бъдете сред хора. Груповите занимания могат да са стресиращи, но са изключително полезни в такива случаи. Можете например да се запишете на курсове по рисуване, да научите нов език, да ходите на йога и т.н. Постарайте се да общувате по активно с поне двама-трима души на новото място и не се плашете – психолозите са доказали, че хората са много по-благосклонни към нас, отколкото ние си мислим.

3. Постоянното отлагане

Постоянното отлагане на задълженията ни може да доведе до пасивно-агресивно поведение и хронична депресия.

Преди да изпаднете в паника, трябва да отбележим, че е нормално да отлагате писането на някоя курсова работа или на някой досаден отчет, но следните симптоми показват, че може би имате проблем:

• Раздразнение от това, че трябва да направите нещо не особено приятно, което е съвсем нормално за повечето хора, например да измиете чиниите, да изведете кучето, да изхвърлите боклука, да пуснете прахосмукачка и т.н.
• Много бавен темп на работа и лошо качество.
• Обиждате се, ако някой ви даде полезен съвет как да вършите работата си по-добре и по-бързо.
• Незаслужена критика към хората, които имат повече власт от вас.

Ако казаното дотук се отнася до вас, е време да вземете живота си в ръце и да започнете да организирате времето си пълноценно. Съставяйте си план за всеки ден, без да е твърде амбициозен, но се старайте да го изпълните. Помислете колко хубаво ще е да свършите със задълженията си и после да сте свободни да правите каквото искате, без да се тревожите, че изоставате. Ако имате проблем – напишете възможните му решения. Ако хората около вас все повече ви дразнят, представете си, че сте на тяхно място, опитайте са да разберете чувствата и позицията им.

4. Импулсивност и сприхавост

Хората, които не правят никакви усилия да контролират гнева си, са изправени пред по-голям риск от развиването на гранично личностно разстройство. Типичен симптом на това заболяване е рязката смяна на настроенията, както и безпричинната смяна на мнението. Например днес казват, че мразят пържени яйца, пък утре си правят пържени яйца за закуска.

Разбира се, известната импулсивност не крие опасности, но ако е съчетана със следните симптоми, е добре да ѝ обърнете внимание:

• Нестабилни приятелски и любовни връзки.
• Чести необмислени покупки.
• Агресивно шофиране.
• Смяна на настроението без причина и постоянно усещане за скука.

Добра профилактика в случая е професионалната терапия и упражнения за самоконтрол. Например да се опитате да намалите ненужните покупки (например ако имате 30 пуловера в гардероба ви, може би не се нуждаете от още един само защото е в приятен нюанс).

5. Сурова самокритичност

Хората, които са изключително самокритични, често действат като щрауси – заравят си главата в пясъка всеки път, щом изникне проблем. Психолозите наричат този синдром отбягващо разстройство на личността. В по-тежките случаи се характеризира с паник атаки, депресия и проблеми със съня.

Самокритиката е полезна в малки дози, защото ни насърчава да се развиваме, но е изключително вредна в големи количества.

Ето няколко тревожни признака за това разстройство:

• Силна непоносимост към критика или неодобрение, но в същото време в ума ви постоянно се обиждате, просто не искате другите да го правят.
• Избягването на нови запознанства, което граничи с абсурдност (например да откажете повишение, защото това означава да работите с нови хора).
• Преувеличаване на евентуалните трудности, рисковете и опасностите при дадена ситуация.
• Намаляване на комуникацията с околните от страх да не кажете нещо грешно и да ви се смеят.

В такива случаи е полезно да отхвърлите крайните ви предположения на това какво ще се случи, ако направите еди-какво си. Например може да си запишете на един лист какво ще направите и какво очаквате, че ще стане. Например „Ако отида късно вечер до магазина, ще ме оберат“ или „Ако се обадя да си запиша час за лекар, от регистратурата ще ми се присмеят“, след това извършете действието и запишете резултата. Почти сигурно е, че резултатът ще бъде много по-положителен отколкото сте си мислели. Много често неспокойното ни съзнание обрисува ситуацията в по-плашещи тонове, отколкото тя всъщност е.

6. Подозрителност

От време на време всички ни хваща параноята и това е нормално, но някои хора минават всякакви граници в своята мнителност – търсят някакъв скрит замисъл дори в елементарни разговори, подслушват телефонните разговори на близките си, хакват профилите им, за да прочетат дали не говорят нещо зад гърба им, дори наемат частни детективи, за да следят половинката им. Хората, които са готови на такива отчаяни мерки, може да страдат от параноидно личностно разстройство.

Ето някои от типичните симптоми на това заболяване:

• Силно и необяснимо недоверие към половинката ви.
• Търсене на скрито послание в най-обикновени действия (например това, че съседът си затваря толкова шумно вратата, за да ви дразни).
• Склонност да смятате всички около вас за виновни.
• Липса на чувство за хумор и неспособността да видите забавната страна на ежедневни ситуации.

Добър метод за справяне с хроничното недоверие е да съставите списък на близките ви хора и всеки път, когато са се отнесли добре с вас и в крайна сметка не са ви предали, да слагате плюс срещу името им. Например сте се страхували, че партньорът ви ще забрави за вас по време на семейното тържество/служебното парти, но той всъщност ви е обръщал внимание през цялата вечер. Тогава му напишете един плюс. Когато плюсовете се натрупат, може би ще видите, че няма причина да се притеснявате толкова.

7. Работохолизъм и отдаденост

Всички ние сме зависими от близките ни хора – това е заложено в природата ни, но прекалената зависимост и отдаденост е известна като зависимо личностно разстройство. Основният признак за това заболяване е, че човек не може да взима решения сам, без да се допита до близките си или до шефа си.

Ето още няколко признака:

• Съгласяване с обстоятелствата дори и да са неприятни за вас. Например да оставате след работно време, за да не ви гледа шефа накриво, или да поемете още задачи, защото няма кой да ги свърши.
• Чувство за дискомфорт, когато оставате сами.
• Да правите неприятни и дори унижаващи неща, за да се харесате на някого.
• Нелогични и натрапчиви мисли за това, че всички около вас един ден ще ви предадат.

Едно упражнение, което може да ви помогне, е да съставите списък с компетенциите ви. Например „Аз съм добър шофьор“ или „Презентацията, която направих днес, беше добра“. Всеки път, когато имате нужда от чуждото одобрение, погледнете списъка, за да си придадете увереност, че можете да се справите и сами.

8. Емоционалност

Свръхчувствителността и прекалената емоционалност може да са симптоми на хистерично личностно разстройство, или иначе казано – истеричност.

Ето някои от симптомите на това разстройство:

• Постоянна нужда от подкрепа, одобрение и похвали.
• Неспособност да се концентрирате върху една задача за продължителен период от време.
• Бърза смяна на настроението.
• Много емоционални речи и изказвания, в които липсват факти и логични съждения.
• Нетърпимост към „скуката“ и желанието постоянно да се прави нещо.

Свръхемоционалните хора трудно стоят на едно място и не могат да се концентрират, защото умът им постоянно блуждае. Понякога сами си измислят проблеми, заради които да страдат.

Едно подходящо упражнение за такива случаи е да работите с таймер. Например настройте го за 30 минути или един час. През това време трябва да се съсредоточите върху една задача и да не се разсейвате. Истината е, че това упражнение никак не е лесно за свръхчувствителните хора. Друг метод е да си поставите ясни и точни цели – например да се научите да правите ризото, да успеете да пробягате 10 км, да завършите хоби проект, който сте занемарили и т.н.

9. Перфекционизъм

Отчаяната нужда от перфекционизъм може да доведе до обсесивно-компулсивно личностно разстройство. В основата на това разстройство е фактът, че обществото цени качества като усета към детайла, самоконтрола, дисциплината, надеждността и учтивостта – и много хора се пристрастяват към това да отговорят на тези очаквания. Но тогава тези добри качества се превръщат в мания, която трудно се овладява.

Перфекционистите трябва да се тревожат, ако забележат тези симптоми:

• Нежелание да отделят време за себе си и за почивка от страх да бъдат непродуктивни.
• Нежелание да изхвърлят ненужни вещи с мисълта, че един ден ще им потрябват.
• Патологичен страх да не допуснат грешка.
• Желанието да вършат всичко сами, включително и работата на другите, защото вярват, че никой не може да се справи по-добре от тях.

На перфекционистите им е изключително трудно да си почиват и да не правят нищо, затова психолозите препоръчват да медитират със затворени очи всеки ден на фона на приятна музика или пък да ходят често на масажи. Друго упражнение е да запишете какво сте свършили в дните, в които не сте си почивали изобщо, и в дните, в които сте отделили време за почивка. Може би списъкът ще ви покаже, че не ставате непродуктивни, когато си почивате, а напротив – почивката ви помага да си вършите работата по-качествено и бързо.

10. Високо самочувствие

Изключително важно е да обичаме себе си, но дори тази обич си има граници, иначе може да доведе до развитието на нарцистично личностно разстройство. Такива хора се обожават и се мислят за най-великите, но в същото време лесно попадат в капана на депресията.

Ето още няколко признака за нарцистичност:

• Обзема ги гняв и при най-малката критика.
• Злоупотреба с останалите, за да постигнат целите си.
• Очакват специално отношение (например да ги пуснат да са първи на опашката, без да има причина).
• Непреодолима завист и мечти за несметно богатство.

Основният проблем при нарцисизма е несъответствието между очаквания и реалност, което води до чувство за непълноценност, чести промени в настроението и страх от злепоставяне. Едно подходящо упражнение в такива случаи е да понижите очакванията си и да мечтаете за по-достижими цели, които може да изпълните в близкото бъдеще. Например да си купите хубав чифт обувки от някой близък магазин, а не да мечтаете как ще си купите нова кола или как някой трябва да ви я подари.

Разбира се, всяко от тези разстройства изисква професионална помощ. Ако забелязвате подобни симптоми и при вас, обърнете се към специалист.

НАЗАД