Да бъдеш добър родител, често се оказва сложна задача. Oсобено, когато и двамата сте известни личности и имате цели 6 деца. Но в семейството на Брад и Анджелина всичко тече като по мед и масло, а актьорите за истински пример за това как, въпреки множеството ангажименти, родителите трябва да се справят със своите задължения.
Eто и 10-те съвета, които са им помогнали най-много при отглеждането и възпитанието на техните деца:
Съветите на Анджелина:
1. Трябва да инвестирате в учителите на децата си
Тъжно ми е, знаейки, че САЩ - безспорно една от най-богатите държави в света, заплаща толкова малко пари на учителите и възпитателите в детските градини и училищата. Та нали именно те имат основна роля при изграждането и развитието на нашите деца... На бъдещото поколение. Това е просто абсурдно! Ние с Брад никога не се пазарим с частните учители, защото ако не оценяваме както подобава труда им в сферата на образованието, ние всъщност обезценяваме своето бъдеще.
2. Моят дом е там, където са моите деца
За мен не е проблем да пътувам толкова много, само и само, за да мога да се видя с моите слънчица. За съжаление американците не мислят така. Моят баща има холандско-немско-чешки произход, а предците на майка ми са били с индийско-ирокезийски произход. Така че, разбирате ме защо и аз самата съм такава.
3. Рождените дни са повод да простиш на родителите си
Може би в това има нещо фройдистко, но когато си възпитана от баща, който по една или друга причина е далече от идеала за такъв, това влияе на отношенията ти с децата. Но именно тяхната поява се оказва причината да поправиш и отношенията си с твоите собствени родители. Това е идеалният момент да им простиш. Смело мога да кажа, че абсурдните грешки на баща ми ми помогнаха да стана по-добра майка на децата ми!
4. Идеалният баща е този, който знае как да постъпи в критична ситуация и умее да се владее.
Този, който предпочита дипломатичността и знае как да се обръща и общува със своите деца.
5. Ако спорим, го правим без свидетели
Трудно е да изкараш Брад от неговото постоянно дзен състояние. Той е човек с логическа мисъл, а аз съм тъкмо обратното - импулсивна и правеща всичко в последната минута. Но що се касае до възпитанието - ето тук с Брад сме на една вълна. Той никога не спори и не се противопоставя на моите решения. Аз с неговите - също. Мисля, че едно от най-ценните качества между двама родители е това те да се съгласяват или оборват мненията си, за да може децата да са щастливи. Затова, когато говоря на Мадокс, че още е малък да се вози на мотора с баща си, в неговата глава никога не се ражда идеята да отиде и да започне да се жалва на Брад, надявайки се той да отмени забраната. Все пак това не му пречи да се върне от бейзболен мач целия в кал и със скъсани маратонки. Тогава двамата с Брад започваме да обсъждаме проблема и то на по-висок тон. Но никога не става на моето - все пак и двамата са момчета.
Съветите на Брад
6. Даваме им право сами да изберат какви искат да станат
В детството си бях фен на Траволта, а когато бях малко по-голям исках да стана репортер. След това настъпи периода с дискотеките... Мечтаех да приличам на Джон Траволта и да мога да танцувам като него в "Брилянтин". Исках всичките му сценични дрехи толкова много... Но и този етап отмина и аз започнах да се увличам по фотографията. Снимах всичко, което попаднеше пред обектива ми. Но... дойде и любовта ми към архитектурата. Така че предвид всичко това, как да изисквам от собствените си деца да бъдат последователни отсега в избора си на бъдеща професия?
7. Никога не им натрапваме своята вяра и убеждения
Двамата с Анджи имаме деца от различни националности и вероизповедания, така че никога не им натрапваме своята собствена религия. Аз например съм възпитан от баптисти, но никога не съм изпитвал вътрешното желание да се моля с тях, имайки предвид колко дълбоко вярващи са и двамата ми родители. В град Спрингфийлд, където съм роден, ме научиха да уважавам тези, които живеят вярвайки. Но честно да си кажа по това време ме интересуваха момичетата, които можех да срещна в двора на църквата, отколкото самата проповед. Това беше голяма грешка, защото пасторът забеляза тези мои интереси и веднъж ме застави да чета на глас пред цялото паство заключителната молитва. Беше истински кошмар. По това време бях ужасно притеснителен.
8. Самолюбието не се цени в нашето семейство
Бях звезда до преди да стана баща. Сега мой приоритет са децата ми, които взимат цялата ми енергия. Виждате ли сенките под очите ми? Ако момичетата, които въздишат по мен ме видят как изглеждам сутрин, сигурно ще бъдат много разочаровани. Бащинството опитомява егото на мъжа и особеното му желание за някои придобивки. По-рано, когато все още не бях изпитал това най-велико чувство, си мислех: "Какви са плановете ми за днес?", а днес вече си мисля "Кога ли ще приключа работа днес?". Усещате ли разликата?
9. Ние никога не правим разлика между децата си. Те са еднакво важни за нас!
Някои родители, особено тези които са осиновили дете, правят разлика между тях. Дори и минимална, тя се чувства. Да, ние също сме и биологични, и осиновители, но сме си обещали едно - те никога да не почувстват тази разлика! Да осиновиш сираче, да дадеш надежда на едно човешко същество - това е наша мисия! Точно толкова важна, колкото да създадеш живот!
10. Родителските амбиции са необходими
Децата дават много - душевен покой, радост в живота, желание да се развиваш. Обожавам да съм с тях сред природата и заедно да измисляме нови и нови игри. Повярвайте, за това са необходими огромни усилия! Като всички родители, ние с Анджи също имаме планове за тях. Надявам се, че те ще намерят своето място в живота и имената и на двама ни няма да бъдат нито пречка, нито отворена врата за тях. Знам много тъжни истории за хора, които са наследили огромни богатства, но цял живот са били в сянката на родителите си и заради това са нещастни и до днес. Напълно разбирам какъв е рискът. Да, моите деца имат достъп до всичко, което поискат и в сравнение с огромна част от децата по света, имат огромно предимство. Надявам се, че те са наясно с това. Когато аз самият бях дете никога не съм имал 25 чифта маратонки... Родителите ми купуваха нови едва, когато моите стари вече бяха тотално износени. Уча децата си да уважават своите приятели и изобщо връстници. Уча ги да уважават учителите си и да се държат възпитано в часовете, както и да се стремят да постигат високи резултати всеки път. Какво още да добавя? Може би най-важното - всяко едно от децата ми е неделима и важна част от моя живот. Завинаги!
Какъв е изводът: Нужно е да отделяте достатъчно време на детето си, но и да го възпитавате и учите. Освен да го разсмивате, от вас се очаква да го възпитавате и учите. Но най-важното е да му показвате колко ценно е за вас то и да го обичате! Безкрайно!
НАЗАД