„Въпреки че обичах бившия си съпруг и исках бракът ни да успее, просто не ни беше писано да останем заедно. Не изпълнихме обета „докато смъртта ни раздели“, но ако не се бях омъжила за него, нямаше да науча толкова ценни уроци“, пише Лаура Лифшиц.
„Като поех риска и се омъжих за грешния човек, всъщност аз спечелих толкова много. Прекрасна дъщеря и много ценни житейски уроци, които ме превърнаха в жената, която съм днес. Уроци, които знам само защото се омъжих за грешния човек.
Ето и какви са те:
1. Мога да деля време и пространство с още някого
Първата ми сериозна връзка беше тази със съпруга ми. Преди това съм имала само кратки и несериозни връзки. Бях излизала с доста мъже, но с никого не бях делила живота си, не бях живяла с мъж. Ако трябва да съм честна, не вярвах, че ще мога да деля личното си пространство с още някого, може би и затова се омъжи за човек, когото обичах, но който не беше подходящ за мен. Нямах никаква вяра в себе си.
Но бракът ме научи, че мога да деля време и пространство с някого другиго. Сега съм уверена, че мога да изградя връзка с някого, въпреки че бракът ми не проработи
2. Аз съм ценна
Едно от нещата, от които моя бивш съпруг често се възползваше, беше неувереността ми, чувството, че не съм достойна, че не съм значима. При всеки спор той сипеше сол в раната ми.
Ако не се бях омъжила за грешния човек, ако не бях събрала парченцата от разбитото си сърце, ако не си бях събрала багажа и не бях взела невръстната си дъщеря, нямаше да науча, че аз съм достойна и значима. Винаги щях да се чудя колко добра или колко недостойна съм. Когато всичко около теб се разпада и нямаш друг избор, освен да измислиш спасителен план, тогава осъзнаваш колко способна и достойна си.
3. Мога да се грижа сама за себе си
Не ме разбирайте погрешно, винаги е приятно някой да те подкрепя, да се грижи за теб. Не бих имала нищо против да имам партньор, който да е винаги до мен, но благодарение на проваления ми брак научих, че мога да се грижа за себе си, колкото и да е трудно понякога. Въпреки че понякога имам нужда от помощ, въпреки че понякога търся помощ – аз мога да се грижа за себе си и за детето си. И това не е никак лошо постижение.
4. Нямам нужда от никого
Моят бивш съпруг беше моят свят и аз високо го ценях, но ако вярвате на скорошните му думи, той никога не е имал високо мнение за мен. Започнах да се питам дали вместо желание, не сме изпитвали един към друг нужда. Нужда просто да бъдем с някого. През последните три години се борех с тази зависимост да бъда с някого и днес мога да кажа, че наистина нямам нужда от никого.
Ако един мъж се държи грубо и неуместно, повече не се виждам с него. Ако изляза с някого и не виждам потенциал – продължавам напред. Не се примирявам. И не капризнича, просто заслужавам да бъда с добър човек, дъщеря ми също го заслужава. Искам да имам партньор, но не се нуждая от такъв.
5. Винаги малко закъснявам... и това е нормално
Никога не съм правила нещо в „правилното“ време, поне по социалните стандартни. Винаги съм следвала собственото си темпо и за разлика от много мои приятели, аз винаги леко закъснявам. Мисля, че аз и бившият ми много се притеснявахме от факта, че не сме женени, докато много от приятелите ни бяха. Тревожех се твърде много за сроковете, които обществото ми налагаше. Сега, след развода, много по-малко се интересувам от такива срокове. Все по-рядко се тревожа за това, което обществото очаква от мен, и все повече се замислям върху това, което аз реално искам.
6. Достатъчно силна съм, за да бъда самотна майка
Никога не съм си представяла, че ще се справя като самотна майка. Една моя съседка беше самотна майка и съм си мислела „Никога не бих могла да го направя“. Е, в момента го правя. Правя го от три години.
Преди си мислех, че никога няма да направя това и онова, но бракът ме научи, че никога не трябва да казваш никога. Никога е опасна дума. Някога си мислех, че много неща са невъзможни, но осъзнах, че съм имала съвсем погрешна нагласа. Разбрах, че когато положението стане напечено, аз мога да се справя.
7. Вече знам какво да търся
Заради развода разбрах, че преди това не съм знаела какво точно търся у партньора си. Химията е много важна, но съвместимостта също. Да, това са две различни неща, дори и понякога да се преплитат.
Може да срещнеш някого, който възпламенява всяка клетка в тялото ти, но да не сте създадени да живеете заедно. А може и да срещнеш някого, когото намираш за много секси и в същото време да го цениш като човек.
Колкото и да обичах съпруга ми, съвместимостта ни никаква я нямаше. Ценностите и възгледите ни не се припокриваха. Осъзнах, че преди това не бях търсила усилено някого, който да притежава същите разбирания като мен. Сега вече го правя. В момента сходните житейски възгледи са най-важното нещо, което търся в един потенциален партньор.
8. Трябва да съм по-търпелива
Всички си имаме недостатъци. Един от моите е прочутата ми нетърпеливост. Винаги съм искала да бъда по-търпелива и разводът ме научи точно на това. Понякога трябва да си упорит, но друг път няма смисъл да се блъскаш отново и отново в една и съща стена.
9. Не мога да давам най-доброто от себе си всеки ден
Винаги съм била критична към себе си. Всеки ден се обръщах назад и виждах неща, които можех да направя по-добре. Но с развода осъзнах, че не можеш винаги да даваш най-доброто от себе си. Всеки прави грешки и е важно да се поучиш от тях, вместо да страдаш, че не си била абсолютно перфектна.
10. Мога да живея без партньор
Много дълго време си мислех, че ще остана стара мома, че ще бъда единствената неомъжена сред приятелките ми. Тревожех се твърде много за това, че съм неомъжена. Три години след брака ми осъзнавам, че мога да живея без партньор и пак да се наслаждавам на живота си.
И сега, когато имам пълноценен и щастлив живот, е най-правилното време да потърся партньор, защото се чувствам уверена в себе си.“
Лаура Лифшиц
НАЗАД