Много често книгите, филмите и списанията изграждат красив образ на неща, които нито са толкова бляскави, нито са приятни, доходоносни, вълнуващи и дори безопасни. Да, обичаме да четем за несподелена любов, за силни чувства, подплатени с много болка, и за лоши чаровни момчета, които накрая се променят заради главната героиня, която обикновено е аутсайдер, но има златно сърце... И докато четем такива измислици, на които реалността би се изсмяла в лицето, списанията около нас тръбят, че бременността била най-прекрасният период в живота на една жена... това, сутрешното гадене, е само митично създание, по-рядко от еднорозите.
Такива неща ни се струват безобидни на пръв поглед, но според психолозите могат да ни навредят, ако започнем истински да вярваме в тях.
Затова днес искаме да ви споделим 11 неща, които според нас не бива да бъдат идеализирани, а малко реална представа за тях не би навредила на никого.
1. Несподелената любов
Много хора си мислят, че колкото повече страдаш за един човек, толкова повече го обичаш, а и има нещо трагично, но красиво в несподелената любов, нали? Не, всъщност в истинската любов няма място за постоянна болка. Невъзможността да преодолееш някого и да бъдеш обсебен от него, сигнализира за някакъв емоционален проблем.
Например ако едно момиче е имало емоционално недостъпен баща, който не ѝ е показал, че я обича, много вероятно е порасналото вече момиче подсъзнателно да избира мъже, които са безразлични към нея. Причината е, че тя иска да се докаже, иска да получи тяхното внимание, но в същото време не очаква да получи нищо, защото точно така е свикнала още от малка. Освен това и децата, чиито родители са били зависими (от алкохол или наркотици например), също показват по-деструктивно поведение в любовта и са склонни към обсесия.
2. Социопатите
През последните години по екраните се появиха много чаровни социопати, такъв например е Шерлок Холмс от сериала с Бенедикт Къмбърбач. Има нещо особено привлекателно в един такъв мъж, който е изумително интелигентен, прям, странен, саркастичен и почти напълно неспособен да се държи нормално около други хора.
Но в реалността би било много трудно да бъдеш с такъв човек, защото социопатите и психопатите в различни степени не изпитват състрадание и вина и не умеят да създават трайни връзки.
3. Самотата
Самотата е присъща на много герои от книги или филми. Никой не ги разбира, а и те самите не държат да бъдат разбрани, живеят на някое усамотено място, понякога са леко ексцентрични, но крият невероятен вътрешен свят, който си струва да бъде опознат.
Със сигурност има много хора, които предпочитат да са сами и се страхуват от социални контакти, но идеализирайки самотата, проблемът само се задълбочава, защото в крайна сметка човекът е социално животно.
Според теорията на невролога Джон Качопо ние се нуждаем от чувството за самота, за да изградим стабилна връзка с други хора, т.е. ако другите хора не ни липсваха и не се чувствахме самотни, ние никога нямаше да търсим други индивиди от същия вид, а щяхме да сме си самодостатъчни. Но от чувството за самота има полза само ако то е временно. Ако някой изпитва хронична самота, последиците могат да са много сериозни – безсъние, депресия, здравословни проблеми.
4. Лошите момчета
Приказката за Бел, която успява да промени Звяра със силата на любовта, или историята на Анастейжа Стийл от „50 нюанса сиво“, която укротява един студен, манипулативен и садистичен женкар, са много популярни сюжети в любовните филми и книги. Има нещо вълнуващо в това точно ти да си жената, която ще покори едно лошо момче и ще го превърне в примерен съпруг мечта... Излишно е да казваме, че колкото и да е вълнуващо, това е крайно нереалистично.
Лошите момчета много честа са най-обикновени насилници, които оказват физически и/или психически тормоз върху своите половинки. Някои жени успяват да избягат навреме, но други попадат в капана Стокхолмския синдром, т.е. се влюбват още повече в своя мъчител и силно вярват, че тяхната любов ще го изцери. Психолозите обаче са категорични, че не всеки насилник може да се промени и най-важното е той самият да осъзнава проблема си и желанието за промяна да идва от него.
5. Вредните навици
От край време цигарите, алкохолът и наркотиците са обвити в облака на романтизма. Има нещо бунтарско и секси да изпушиш една цигара. Алкохолът пък е отпускащ и те вкарва във всякакви забавни ситуации. В наркотиците има нещо освобождаващо, диво, първично и трансцедентално, благодарение на тях са написани много песни и книги. Дори кафето, което, разбира се, е много слаб „наркотик“, е виждано като божествена напитка, без която не можем да живеем.
Идеализирайки всичките ни зависимости, ние си затваряме очите пред истината – всички те са вредни и в тях няма нищо романтично и извисяващо. Зависимостта не ви прави уникални и готини.
6. Психическите проблеми #depressed
Инстаграм блогърите се държат така, сякаш е нещо съвсем нормално, дори модерно да си депресиран. Социалната тревожност също е възприемана не като проблем, а като интересна черта от характера. Заради идеализирането им в социалните мрежи все повече хора си приписват някакъв психологически проблем, всеки малък страх е паник атака, лошото настроение е депресия, става нормално да си на антидепресанти и други хапчета, а това да те е страх да говориш с хората е съвсем в реда на нещата.
В същото време истински болните хора се губят някъде в тълпата от депресирани блогърки, които използват такива психически проблеми като начин да изпъкнат и да спечелят малко съчувствие.
Всички такива проблеми трябва да бъдат лекувани сериозно, а не да бъдат приемани като възможност да изглеждаме по-различни и интересни.
7. Благотворителността и помагането на сираците (само за престиж)
Първо, веднага казваме, че в благотворителността няма нищо лошо, но е факт, че някои хора се занимават с нея не защото изпитват истинско желание да помагат, а за да се почувстват те самите те по-добре и после да се похвалят, т.е. за престиж.
Работата с деца сираци е трудна и отговорна. Доброволци споделят, че често многото подаръци могат да повлияят негативно на такива деца, защото, докато са в дома, ги засипват с подаръци и те очакват, че и за в бъдеще ще е така, а когато станат пълнолетни всъщност остават на улицата и не знаят как да се грижат за себе си. Доброволци казват, че такива деца имат много по-голяма нужда от внимание, а не от подаръци от незнайни дарители и много по-полезно за тях би било да говорите с тях и да им споделите част от своя опит, който може да им е полезен един ден.
8. Безпорядъкът
Креативен безпорядък цари на всяко второ бюро, но някак си той ни кара да се считаме за по-различни и интересни. Неспособността да поддържаме чистота и ред е свързана със склонността да отлагаме всички неприятни нам задачи. Както се досещате, тази склонност не е предпоставка за успех, колкото и креативно разхвърляно да е работното ви място.
Според експертите когато безпорядъкът приеме заплашителни размери, той може да предизвика дори депресия или пристъпи на отчаяни и гняв. Психолозите препоръчват да прибирате нещата веднага щом сте свършили да работите с тях. Ако чистите по малко всеки ден, няма да ви се налага да прекарвате цял ден в чистене и да се самобичувате как отново нищо не сте свършили.
9. Бременността
Бременните жени в рекламите и блоговете изглеждат толкова щастливи, актрисите и моделите с радост показват телата си след раждането, защото за нула време са влезли във форма. Списанията постоянно ни казват, че бременността е най-щастливият период от живота на една жена... Разбира се, някои бременности са по-лесни, но бременността не е една дълга ваканция – очакването на дете е свързано с много дискомфорт и потенциални здравни рискове, с които една бременна жена е по-добре да бъде наясно. Освен това много жени изпадат в депресия или се самообвиняват, защото се оказва, че бременността изобщо не е толкова прекрасна, колкото са очаквали.
10. Да бъдеш фрийлансър или блогър
Някога децата искаха да са астронавти, полицаи, пожарникари или актьори. Днес много от тях искат да са блогъри, звезди в YouTube или професионални пътешественици в Инстаграм. Все пак кой не си мечтае да обикаля света и да му плащат за това? Или пък да става по обяд и да работи, когато си поиска? Без да има шеф? О, райско звучи, нали?
Всъщност блогърите, естествено, показват само най-красивата страна на пътешествията си, а постоянното внимание и страхът, че не са перфектни, може да съсипе психическото им здраве.
Да си фрийлансър също не е толкова прекрасно, защото работата ти винаги е свързана с известна несигурност – дали ще имаш достатъчно клиенти, дали ще можеш да завършиш всички проекти... Да не говорим, че ставането по обяд обикновено е за сметка на работа през уикенда или до среднощ.
Според психолозите работата от вкъщи може и да окаже негативен ефект върху хората. Без комуникация и без чувството за общност с колегите някои хора могат да развият социална фобия, зависимост към интернета, депресия и усещането, че не правят нищо важно, а пропиляват живота си. Дистанционната работа е подходяща само за хора, които притежават висока самодисциплина и са готови да не си взимат болнични или отпуски, когато се налага.
11. Неспособността да се грижим за външния си вид
Идеализирането на креативния хаос не се отнася само за бюрото ни, но и отчасти за външния ни вид. „Аз съм си аз и няма да се променя!“, крещи непукизмът. Но желанието да се скрием чрез дрехите (като носим тъмни и невзрачни дрехи, които да не привличат внимание), неспособността да изглеждаме спретнати или това да пропускаме да си измием косата цяла седмица са признаци за проблем. Според психолозите хората, които не искат да се грижат за външния си вид, са хронично недоволни от живота си и от себе си.
Според експертите ниското самочувствие може да бъде излекувано – усвоете някой добър навик – започнете да тренирате, хранете се здравословно, разхождайте се по-често, за да се почувствате доволни от себе си. Ако не обичате себе си – упражнявайте се! Застанете пред огледалото и си направете комплимент. Колкото и нелепо да звучи, ако го правите често, това ще ви помогне да намерите хубавите ви черти, които и другите обичат във вас.
НАЗАД