90-те години на миналия век в никакъв случай не са най-лошото десетилетие в кинематографичната история, макар не всички филми от тогава да са добри. Вълната от носталгия по любимите ни плюшени играчки и дънки от 90-те може да е измамна, но пък имаше и не толкова добри неща – като някои от най-печелившите ленти от това десетилетие.
Ако все пак си спомняш саундтраците на някои от тях, значи са по-запомнящи се от самите филми - всъщност някои от най-добрите албуми от 90-те години може би направени специално за лентите. Ето и кои саундтраци на филми са всъщност по-добри от самите тях. Съгласна ли си?
“Батман завинаги“
Определяме този филма на Джоел Шумахер като най-лошия за героя от всички филми за него през 90-те. Въпреки че има звезден актьорски състав, не се харесва на критиците. За щастие, не всичко е изгубено, защото саундтракът му е много добър.
„Ромео и Жулиета“
Филмите на Баз Лухрман не са за всички и същото важи и за "Ромео и Жулиета" от 1996 г. В този преразказ на класическата история на Шекспир, поставена в постмодерна Верона, участват звездите Леонардо ди Каприо и Клер Дейнс. Лентата обаче не е добра. Мик Ласал от "Сан Франциско Кроникъл" определя филма като "голямо бедствие". Саундтракът му обаче е забележително добър, което не е необичайно за филмите на Лухрман.
„Любовни квартири“
Филмът на Камерън Кроу от 1992 г. e карикатурен портрет на гръндж сцената в Сиатъл. Описан от Стивън Хънтър от "Baltimore Sun" като "адски скъпоценен", филмът не е без стойност – има страхотен саундтрак. Всичките големи банди на тихоокеанската северозападната част са тук: Alice in Chains, Pearl Jam, Mudhoney, Screaming Trees и дори Крис Корнел и Пол Уестърберг.
„Убиец под прицел“
Тази лента от 1997 г. има наистина страхотен актьорски състав - Кюсак, Дан Акройд, Мини Драйвър и отличния Алън Аркин. Липсва му обаче последователен сюжет. Джонатан Розенбъм от "Chicago Reader" учтиво нарече филма "прекалена бъркотия" и е трудно да не се съгласявам с него. Саундтракът му обаче е страхотен заради песните на „Клаш“, „Спешълс“, Дейвид Бауи и „Violent Femmes“.
„Хапки от реалността“
Този филм от 1993 г,, режисиран от Бен Стилър, не получава добра оценка от Майкъл Уилмингтън от „Чикаго Трибюн“. Докато Стилър се насочва към „небрежната“ култура на 20-годишните, може да е пропуснал, че съпътстващият го саундтрак премахва някои от недостатъците му.
„Секс игри“
От гледна точка на актьорския състав, това може и да е най-добрият филм на 90-те години. За съжаление, Рийз Уидърспун, Сара Мишел Гелар и Райън Филип не могат да „спасят“ сюжета, разглеждащ проблемите на богатите деца. Рик Гроен от „Globe and Mail“ нарича лентата „филмов отговор на пакет от картички на "Спайс гърлс". Саундтракът обаче го прави.
„Емпайър Рекърдс“
Кен Айснър от „Variety“ нарича този филм от 1995 г. "саундтрак в търсене на филм". Историята за случващото се в музикален магазин е слаба. Rotten Tomatoes отбелязва голямо несъответствие между оценките на критиците (23%) и аудиторията (84%). Това може да се дължи на факта, че има доста добър саундтрак.
“Spice world”
Този филм едва ли може да има истински саундтрак - по-скоро албум, който просто се появява едновременно с филм със същото име. Лентата има почти промоционална тема. Лентата би могла да се смята за „намигване“ към албума на Бийтълс "A Hard Day's Night", за който Роджър Ибърт казва, че няма особена стойност. Независимо от това, този албум стана пет пъти платинен.
„Факултетът“
Това определено е най-добрият филм на ужасите от 1998 г., в който участват Джон Стюарт и Ъшър. Без това обаче, лентата на Робърт Родригес е доста незабележима. Том Мик от "Бостън Финикс" не му дава добра оценка. Компенсира обаче с добър саундтрак.
„Писък 2“
Този филм от 1996 г. е добър филм на ужасите, с който Уес Крейвън се завръща. За съжаление, не можем да кажем същото за „Писък 2“ от 1997 г, въпреки че режисьорът е същият. Втората част е описана като „прибързана“ след успеха на предишния филм, като някои критици го наричат "слаб" и "разочароващ". Саундтракът му обаче е много по-вълнуващ.
„Този див, див запад“
В края на 90-те Уил Смит беше голяма звезда, която не можеше да направи нищо грешно. След това участва в „Този див, див запад“. Този уестърн сякаш нямаше друга цел освен показването на огромен анимиран паяк. Питър Брадшоу от "Гардиън" го нарече "107-минутен цветен аневризъм". Единственият положително нещо е саундтракът на Уил Смит със същото име, превърнал се в хит.
„От глупав по-глупав“
Този филм на братя Фарели помогна на Джим Кери да се превърне в суперзвезда, но вероятно ще се запомни с финалната сцена с участието на актьора с престижни награди Джеф Даниълс. Това може би не е най-популярният избор за "лош" филм, тъй като вкусът е субективен, макар че Роджър Ибърт описва сюжета като "слаб". Саундтракът му обаче е по-добър.
НАЗАД