Филмите, които преплитат в сюжета си научни факти и закономерности, винаги предизвикват интерес. Те не само ни развличат, но и ни обогатяват с интересна информация (например как работи Вселената). За наше съжаление обаче, тези филми не са документални и често си позволяват да изкривяват научните факти, както им е удобно. Въпреки че наскоро стана модерно филмите да работят с експерти (математици, физици, лингвисти и т.н.), това е по-скоро пиар, отколкото причина да им се доверяваме.
Днес сме подбрали няколко примера за „филмова наука“, на която не бива много-много да се доверявате.
1. „Марсианецът“
Във филма: Бурите на Марс са толкова силни, че оставят главния герой безпомощен на планетата.
В реалността: Една пясъчна буря само щеше да разроши косата на Мат Деймън. Вярно е, че има бури и на Марс, но плътността на атмосферата е много ниска – 1/200 в сравнение с тази на Земята. Анди Уеър, авторът на романа, признава, че е допуснал тази грешка нарочно – за да увеличи драматичния ефект.
2. „Марсианецът“
Във филма: Мат Деймън спокойно и уверено се разхожда по Марс.
В реалността: В действителност Мат щеше да подскача при всяка стъпка, също както би се получило и на Луната. Въпреки че гравитацията на Марс е по-силна от тази на Луната и подскоците нямаше да са толкова високи, тя е много по-слаба от тази на Земята.
3. „Интерстелар“
Във филма: Героят на Матю Макконъхи влиза в черна дупка и излиза от там цял и невредим.
В реалността: Въпреки че черните дупки не са тествани на практика, учените изчисляват, че никой не би могъл да излезе жив от такава дупка. Гравитационното поле в черната дупка е изключително силно и нестабилно. Всеки предмет, който влезе в нея, ще бъде разтеглен като ластик.
4. „Интерстелар“
Във филма: Вселената е пълна с червейни дупки – тунелите във време-пространството, които могат да бъдат използвани за пътуване на огромни разстояния.
В реалността: Въпреки че съществуването на черните дупки е научно доказано, същото не може да се каже за червейните дупки. Те са просто хипотеза от Теорията на относителността.
5. „Прометей“
Във филма: Когато астронавтите разбират, че атмосферата на извънземната планета съдържа кислород, всички те си свалят защитните каски.
В реалността: Никой космически изследовател със здрав разум няма да го стори. Дори около него да има достатъчно количество кислород, микроорганизмите в този извънземен свят могат да те убият за секунди, а и имунната ти система няма как да се пребори с нещо напълно непознато.
6. „Люси“
Във филма: Ако използваш мозъка си на 100%, се превръщаш в суперчовек.
В реалността: Митът, че използваме само 10% от мозъка си, вече е разбит от учените. Ние използваме 100% от мозъка си, просто не и едновременно. Ако не използвахме целия си мозък, части от него щяха да закърнеят. Да, понякога ни се струва, че някои хора използват само 10% от мозъка си, но това не е така.
7. „Армагедон“
Във филма: Екипът на Брус Уилис унищожава астероид с размерите на Тексас (696 241 km²) с помощта на бомба със сила от 100 мегатона.
В реалността: За да успеят, щяха да им трябват поне 70-80 такива бомби. Филмът е известен със своите научни гафове. Например на астероида не би трябвало да има гравитация, но героите спокойно си се разхождат по повърхността.
8. „Ангели и демони“
Във филма: Ако притежавате половин грам антиматерия, можете да предизвикате експлозия, достатъчна да унищожи Ватикана.
В реалността: Не е възможно да създадете достатъчно антиматерия, за да предизвикате експлозия. Всичката антиматерия, произведена в ЦЕРН, е достатъчна единствено да захрани една обикновена крушка. Освен това е невъзможно да я транспортирате, ще ви трябват огромни количества енергия. Филмът толкова уплаши хората, че от ЦЕРН трябваше да създадат специална страница, която да обори „информацията“ от него и книгата.
9. „След утрешния ден“
Във филма: Заради глобалното затопляне въздухът от горните слоеве на атмосферата, който е с температура от –100 градуса, се спуска към земята и замразява хората на място.
В реалността: Всъщност температурата в горните слоеве е от –50 до –75 градуса и дори този въздух да се спусне към земята, той ще се стопли при придвижването си.
10. „Гравитация“
Във филма: Сателит, който се разпада в близост до земната орбита, причинява огромни щети върху други космически апарати и сателити.
В реалността: Такова събитие е много малко вероятно, защото всички сателити са разположени на огромни разстояния един от друг и се намират на различна височина. Това е така, за да се избегне точно такава верижна реакция. Ето какво обяснява експерт от НАСА: „Комуникационните сателити на НАСА са разположени на 35 хил. км височина. Международната космическа станция се намира на 400 км височина. Физически не е възможно само за няколко минути експлозия да извади от строя тези сателити и останките да ударят телескопа „Хъбъл“ и Международната космическа станция.“
11. „Гравитация“
Във филма: След космическа разходка Сандра Бълок маха костюма си и започва да работи само по тениска и шорти.
В реалността: Въпреки че това е една от най-красивите сцени във филма, астронавтите носят специални дрехи под костюмите си, които поддържат температурата на тялото равномерна и съхраняват отделяните течности. Подготовката за излизане в открития космос отнема часове, затова не можеш просто да свалиш костюма и да отидеш до тоалетната.
12. „Първи контакт“
Във филма: Лингвистите говорят страшно много различни езици.
В реалността: Хората, които говорят много езици, се наричат полиглоти, а не лингвисти. Лингвистите изучават структурата на даден език и някои от тях говорят няколко езика, други – не. Освен това научаването на един език, така различен от нашия, е много по-трудно, отколкото си представяме. Докато във филма главната героиня доста бързо намира начин да комуникира с извънземните.
НАЗАД