1. Не можеш да спреш да обмисляш всичко. Просто е заложено в теб - да премисляш отново и отново всяка минала, настояща и бъдеща ситуация, да прехвърляш в ума си детайли, да разсъждаваш за нещата, които виждаш, усещаш, научаваш...
2. Обичаш да се усамотяваш. Нямаш нужда от непрекъснати социални контакти. Приятно ти е да оставаш в собствената си компания, с мислите и емоциите си, с плановете и мечтите си...
3. Практичност е второто ти име. Решенията, които взимаш, винаги са практични, обмислени, премерени. Да направиш нещо спонтанно и непредвидено е изключението, което потвърждава правилото...
4. Перфекционизмът ти е пословичен. И е насочен както към другите, така и към теб. Най-вече към теб. Поставяш високи стандарти, които знаеш, че могат да бъдат постигнати. Стига да се положат достатъчно усилия...
5. Обясняващ детайлите... обстоятелствено. Когато стане дума за детайлите (около дадена ситуация), можеш да говориш с часове за тях. И обикновено го правиш. Това може да изнервя останалите, но на теб ти помага да видиш по-ясно нещата и да вземеш по-адекватно решение.
6. Обичаш да учиш нови неща. Каквито и да са те. Може би става дума за нов език, нов музикален инструмент, нови технически познания... Каквото и да е, новото те опиянява и вдъхновява.
7. Предпочиташ подаръци с приложение. Това е свързано с твоята практичност. Когато имаш празник, предпочиташ да ти подарят нещо, от което наистина се нуждаеш, а не нещо, което просто изглежда интересно.
8. Не обичаш да правиш нещо, само защото всички го правят. Не си падаш по "масовото". И не се съобразяваш с него. В теб "стадният инстинкт" просто не съществува. Ти чертаеш собствени правила и живееш според тях.
9. Въздържаш се да критикуваш. Не обичаш да те критикуват, не обичаш и да ти се месят. Затова избягваш и ти да го правиш. Дори да не си съгласен с нечия постъпка, ще запазиш мнението си за себе си, докато не те попитат.
10. Откровеността ти невинаги се разбира от другите. Да, няма да изкажеш мнението си, ако не те питат, но поискат ли го, ще кажеш точно това, което мислиш. Без заобикалки. И без да се опитваш да мекотиш думите си.
11. Когато направиш нещо, което да те засрами, с дни се самоизмъчваш. Дали ще е някоя неуместна реплика или необмислена постъпка, за която после съжаляваш, няма значение. Трудно ти е да понесеш мисълта, че точно ти направи или каза това...
12. Мразиш, наистина мразиш да грешиш в преценката си. Това е свързано с по-горе написаното. Просто не можеш да приемеш, че и ти си човек като всички. И следователно, като всички грешиш...
НАЗАД