„Въпреки че това да си единствено дете си има своите плюсове – цялото внимание е за теб, цялата задна седалка на колата също е за теб, превръщаш се в по-отговорен и зрял човек, развиваш въображението си – винаги съм си мислела, че нещо ми е липсвало и до ден-днешен още смятам, че е така.
Докато растях, слушах най-добрите ми приятелки, всяка от които имаше по-голям брат, как се оплакват от споровете с братята си, как е трябвало да седят на по-ужасното място в колата (зад татко, където има по-малко пространство за краката), как са се карали кой да играе на конзолата (още един плюс – аз имах конзола само за себе си). Тези разговори ме караха да ревнувам толкова силно, защото те поне имаха някого, с когото да се скарат.
Но ревността ми нарастваше, когато им отивах на гости и виждах милите моменти между брат и сестра. Колко забавно би било винаги да имаш някого, с когото да си играеш, с когото да споделяш идеите си. Когато прекарвах лятото при братовчедите ми, се надявах някой да ни обърка за братя и сестри, за да се почувствам част от нещо по-голямо. В онези дни постоянно си съчинявах истории за моя невероятен по-голям брат или за най-сладката малка сестра, която бих могла да имам. Фантазирах си за всичките приключения, които бихме могли да изживеем заедно.
В моя случай минусите на това да бъда единствено дете бяха повече от плюсовете и това са само някои от причините:
1. Нямах на кого да се оплача от родителите си и да съм сигурна, че ще ме разбере напълно. Да, всички родители си приличат, но ми искаше да мога да говоря с някого, който има същите родители като мен и следователно би ме разбрал най-добре.
2. Ако имах по-голяма сестра или по-голям брат, можех да се уча от тях.
3. Техните приятели щяха да са и мои приятели, а кой не обича новите приятели?
4. Дори когато успявах да навия някой възрастен да си играе с мен, въображението му изобщо не струваше. В онези мигове ми се искаше да имам някого с ум като моя, с когото да творим нови вълшебни светове и да измисляме нови игри.
5. В дома ни никога нямаше да е скучно. Можеш да си представяш, че плюшените ти играчки са живи и говорят, но след време започва да ти писва.
6. Ако имах брат, той щеше да е мой защитник. Щеше да ми разкрие как мислят мъжете и щеше, разбира се, да набие всичките ми бивши гаджета.
7. Ако имах сестра, тя щеше да е мой партньор в белите, някой, с когото да си разменям дрехи (и да се карам за дрехи), някой, с когото до късно да си говоря за момчета, когато си мислим, че родителите ни са заспали и не ни чуват (но накрая, разбира се, те щяха да са чули всичко).
8. Щях да бъда много по-търпелива, ако трябваше да деля вещите си с брат или сестра.
9. Напрежението да успея в живота, да съм отличничка и гордостта на семейството, щеше да се разпредели между мен и другите деца.
10. Много често се шегувам с родителите ми и нека да си призная – саркастичните ми шеги невинаги се приемат добре. Щеше да е хубаво да имам подкрепление и опора зад гърба си.
11. Когато един ден се случи немислимото и трябва да се сбогувам с родителите си, ще трябва да се справя с болката сама.
12. Приятелите идват и си отиват, но братята и сестрите остават с теб за цял живот.
Винаги съм си представяла братята и сестрите като вечни най-добри приятели. Може би не всеки ще се съгласи с написаното, но според мен, ако имате брат или сестра, вие сте получили безценен дар от живота.“
Алесия Санторо
НАЗАД