12 причини, заради които стойностните връзки са все по-голяма рядкост

Връзките, които се разпадат и самотните души около нас се множат. В ерата на технологиите, става все по-невъзможно просто да се обичаме без статуси и тагвания, без да чатим и без да си проверяваме известията в социалната мрежа. Ето 12 причини, които да ни провокират да се замислим върху провалените си любови.

1. Търсим връзка, сякаш тя е нещо, което си поръчваме. Смятаме, че хората са за „консумиране“, а връзките са постижения. Оценяваме само това, което си мислим, че са те, а не това, което са в действителност.

2. Приемаме любовта за нещо, което „имаме“, а не за нещо, което „изживяваме“. Повечето хора дори не осъзнават този факт, но те желаят връзка заради това, което ще значи тя за тях (доказателство, че са достойни за любов, например) или заради това, от което ще ги спаси евентуалното обвързване. Приемат го като стечение на обстоятелствата, което могат да използват, а не нещо, на което ще се насладят и изживеят.

3. Ние сме поколение на отчуждението - иронично, да, след като живеем във време на технологии за контакти. Ние сме депресирани, сравняваме се с всички около нас и изживяваме живота си чрез изображения и екрани. Не можем да оставим мобилния телефон настрана достатъчно дълго, за да успеем да се концентрираме изцяло върху разговора.... и все пак, очакваме да изградим цялостна и щастлива връзка с хората около нас, които може би дори участват във въпросния разговор.

4. Смятаме, че „смисълът“ е нещо, което намираме, а не нещо, което създаваме. Това не е нещо, което съществува от само себе си или нещо, което трябва да „намерим“. Ние решаваме какво означава всичко и, ако отделим достатъчно много внимание, разбираме, че всяко нещо притежава някакво значение, ако само отворим очи и се учим от това, което ни поднася животът. Това не е външно преживяване. Това е вътрешно осъзнаване и избор. Не е нещо, в което се спъваш, сблъскваш. Не е нещо, което намираш в „идеалния партньор“ или в „мечтаната работа“. Това по-скоро е нещо, което избираме да виждаме във всичко, без значение къде се намираме.

5. Няма необходимост да се обвържем точно сега или никога. Не е задължително да се оженим, омъжим, да създадем семейство или да си намерим партньор на определена възраст. Вече не е нещо, което се изисква от обществото или би могло да ни подсигури необходима финансова сигурност. Тогава защо да се „предлагаме“ на всяка цена, след като бихме могли да изчакаме до момента, в който наистина ще има значение?

6. Онлайн срещите (несъзнателно) подхранват идеята, че трябва да оценим потенциалния си партньор на първо място по външния му вид. И да, дори погледът, хвърлен върху графа „интереси“, се приема за определяне на някого по външния му вид... като интересите, хобитата и идеалите, които този човек твърди, че притежава, не могат да дадат пълна представа за човека, нито са определящи за това дали ще се влюбим в него.

7. Имаме опасенията да не се влюбим докато сме млади, заради което непреднамерено се опитваме да се предпазим от влюбване. Не успяваме да разберем разликата между „обвързване, когато не си готов за него“ и „отдаване на правилния човек“. Заради това отдаваме времето си на хора, които не са за нас и това ни е пределно ясно.

8. Никога не сме били толкова обсебени от самите себе си, колкото сега и въпреки всичко по-голямата част от нас нямат никаква идея какво представлява „аз“-ът им. Никога няма да разберем какво ще се случи във връзката ни, ако на първо място не сме опознали самите себе си. Ние не притежаваме никаква идея кои сме всъщност, освен временните заглавия и етикети, които избираме да употребим за себе си, благодарение на това какво казват за нас други хора и какво сме ние за тези други хора.

9. Ние сме обществото, което се научи да редактира живота си. Няма начин да приемем нашите особености, противоречия и най-истинската ни негланцирана същност... по същата логика, нямаме шанс да приемем другите по същия начин. Използвайте филтри на снимките, променяйте статусите си в социалните мрежи и публикувайте само най-красивите, вдъхновяващи моменти – наречете това съществуване "живот". Започваме да приличаме на подобия на хора, когато правим това, подобия, които не притежават качеството да успеят, да запазят каквото и да е било истинско нещо в живота си.

10. Усетили сме достатъчно болка, за да поставим себе си на опашката. Накратко – уплашени сме. И сме уплашени с добро обяснение. Ставали сме свидетели на поколения разбити бракове, нещастни партньорства и не искаме всичко това да се случи и с нас самите. Имаме надежда, но сме скептични. Не бихме искали да рискуваме всичко.

11. Притесняваме се повече за начина, по който другите хора ще погледнат на това защо сме в дадената връзка, а не за причините да сме в нея. Казано с прости думи – абсолютно наясно сме, че в днешно време всяка една връзка приема неограничен, тих контрол, приложен от огромен брой наши „онлайн приятели“. Налага ни се да изглеждаме по определен начин, за да се предпазим от осъждането на околните.

12. Обсебени сме от насладата да бъдем празни. Този факт се дължи на цялостната липса на смисъл в живота ни. Затова намираме лесен и забавен начина да се фокусираме само на това, което виждаме отвън. Когато единствените ни познати интереси за механизми, целящи да ни освободят от собственото ни съществуване, нямаме нищо, с което да се свържем и да създадем наистина стойностна връзка.

НАЗАД