Ежедневно всеки от нас попада в забавни ситуации, които искаме да споделим с целия свят. От Dama.bg често се вдъхновяваме от разкази на хора, които ни карат да се чувстваме по-добри и весели. Именно такива „подслушани” истории, заредени с позитивни емоции, сме събрали за вас днес.
За любовта
• "Родителите ми са женени от 28 години. Тази година мама навърши 45. Така се получи, че за рождения си ден тя отиде при баба на село, а ние с татко останахме в София. Но този 49-годишен романтик си пусна отпуск, качихме се в колата и късно вечерта потеглихме за село. Изминахме 350 км без да предупредим мама, за да можем да я изненадаме. Пристигнахме късно през нощта, мама вече беше легнала да спи и къщата съответно беше заключена. Не искахме да разваляме изненадата точно накрая, затова не ѝ се обадихме да ни отключи. Тя се разплака от щастие, когато татко влезе с взлом през прозореца и държеше със зъби букет маргаритки. Той влезе тихо, целуна я докато спи и я поздрави за рождения й ден."
• "Като бях малка, ми правеше голямо впечатление, че когато татко обезкостяваше риба, винаги даваше най-месестата част на мама. Тогава дори ми беше обидно, че не я дават на мен. Но това лято, когато с приятеля ми бяхме на море и той чистеше рибата от костите и ми подаде същата тази месеста, обезкостена част. Тогава разбрах – това е истинската любов!"
• "Вчера седях на пейката пред входа на блока ми и забелязах как едно малко момиченце на около осем години, което беше излязло да играе с другите деца от входа, постоянно тичаше до домофона, звънеше на майка си и ѝ казваше: „Мамо, обичам те!”. А майка ѝ отвръщаше: „И аз те обичам, мила моя!”. Момичето се усмихваше до уши и тичаше при другите деца да играе."
• "Дълго време лежахме с едно симпатично момче в болница. В продължение на няколко години с него си пишем често. Веднъж стана дума за необикновени подаръци за рожден ден. Тогава му разказах, че някой ми изпрати 17 хризантеми и все още не мога да разбера от кого са. Притесняваше ме и количеството им, все пак тази година навърших 19 години, а не 17. Тогава той, без излишни фрази, просто ми каза: „Стая № 17”."
• "Една вечер се връщах от работа много уморена и пред входа на блока видях едно малко рижаво котенце. Беше пухкаво и чисто, навярно беше избягало. Наведох се да го погаля, то отвърна на ласката ми и му казах тихо: „Хей, малко рижаво чудо, искаш ли да правиш компания на една силна и независима жена тази вечер?”. И тогава чух плътен мъжки глас зад гърба си: „Само ако приберете и собственика му – ерген”. Оказа се че това е собственика му, а котето било скочило от прозореца на първия етаж. Съгласих се на предложението. Минаха 3 години и още не съм съжалила за гостоприемството си."
За децата
• "Живея в панелен блок и чувам дори как диша котката на съседите. Съседът от горния етаж е едър мъж и когато ходи, при нас се люлеят лампите. Една вечер синът ми не искаше да си ляга и в този момент се разнесоха тежките стъпки на съседа. Синът ми си помисли че идва мечок да го изяде, за дето не иска да спи. Реших да не му разкривам истината. На сутринта разказах случката на съседа, посмяхме се и той ми предложи, ако имам нужда от помощ да се обръщам към него. Сега, когато синът ми не иска да спи, просто пиша СМС на съседа „Имам нужда от мечок”. Само 3 минути и детето вече спи."
• "Дъщеря ми е на 8 години и постоянно носи вкъщи бездомни котки от всички разцветки и възрасти. С мъжът ми ѝ обяснявахме и ѝ се карахме, а тя продължава да ги носи вкъщи. Вчера дойде сестра ми на гости, видя поредния питомец и попита дъщеря ми: „Миме, защо носиш всички тези животинчета вкъщи?”, на което дъщеря ми ѝ отговори: „Как защо? Всяка самотна жена трябва да има 40 котки у дома! Аз не искам да се омъжвам. Затова бързам да ги събера!”
За добротата
• "Една вечер се прибирах с такси и на пода до задната седалка намерих монета от 50 стотинки. Сложих я в джоба на якето си и веднага забравих за нея. Два дни по-късно стоях на опашка в кварталния магазин. Изведнъж до касата се доближи възрастен мъж и помоли касиерката да му уедри монетите на цяло 50. Но касиерката не му обърна никакво внимание. Разстроен, мъжът се обърна и се запъти към изхода. Тогава напипах монетката си от 50 стотинки и извиках на стареца. Оказа се, че е искал да купи дъвка на внучето си от автомата пред магазина, но машината не приемала жълти стотинки. Внучето, момче на около 7-8 години, стоеше до вратата и гледаше с огромни очи, изпълнени с надежда към дядо си. Не му уедрих жълтите стотинки, а направо му дадох монетата. Никога досега не съм осъзнавал толкова ясно – на света няма нищо случайно."
• "Вчера, докато чаках автобуса на спирката, до мен лежеше един котарак. До нас спря една междуградска маршрутка, от която слезе възрастна дама. Тя извади от чантата си пакетче с котешка храна и я даде на котарака. Когато видя че я гледам учудено, старицата ми обясни, че се старае винаги да носи в чантата си храна за бездомните животинчета, а този котарак всеки ден я посреща на тази спирка и чака своята дажба."
• "Днес, докато се спусках по ескалатора в метрото, забелязах малко момиченце и майка му, които стояха няколко стъпала по-надолу от мен. Момиченцето държеше много красив балон. На платформата чакаха метрото друга двойка майка и дъщеря, които спореха: момиченцето искаше нещо от майка си, а тя категорично отказваше. Тогава първото момиченце отиде при второто и ѝ подаде балона си, като ѝ каза „Само не го изпускай!”. После доволна се върна при майка си."
За живота
• "На съседната улица живее едно момиче, което се предвижва с инвалидна количка. Всяка сутрин я засичам, когато отивам към стадиона да тичам. Но изведнъж тя изчезна за няколко седмици и много се притесних. Днес я видях да се предвижва бавно и неуверено с бастун в ръка. Въпреки че не се познаваме, се зарадвах много за нея!"
• "В училище бях тих зубрач, на когото всички хулигани от съседните класове се подиграваха. Сега, след толкова изминали години, тези мутри се тресат от страх, докато стоят и чакат пред кабинета ми. И всичко това е, защото съм стоматолог!"
• "Бе неделя по обяд, нямах работа и влязох в едно кафене, където предлагат наргилета. Заведението бе още празно. Барманът, който е и собственик, оправяше наргилетата. В заведението влезе възрастна жена и уверено се насочи към бара. Отиде при бармана и започна да вади разни неща от чантата си, видимо домашна храна, събрана в кутии от сладолед. Барманът смутено прибра кутиите под бара. А в същия момент жената го пита на висок глас: „И защо е така задимено тук?”, а барманът смутено ѝ прошепва: „Но, мамо, тук предлагаме наргилета”…"
НАЗАД