Днес „Дисни“ е една от най-големите компании в света, която се развива в най-различни сфери на забавлението – от анимационните и игралните филми, през играчките, до големите тематични паркове, за които си мечтае всяко дете. Това обаче не е било така в началото. Уолт Дисни основава своята компания през далечната 1923 г. и тогава не е имал главозамайващи бюджети и огромни екипи от илюстратори, затова е трябвало да прибягва до някои хитрости, които да му спестят време.
Тези тънкости се прилагат и години по-късно, когато компанията е нараснала значително. Просто си представете как илюстраторите е трябвало да нарисуват над милион различни изображения за направата на първия пълнометражен филм „Снежанка и седемте джуджета“ (1937), който е дълъг 83 минути. По това време компанията вече не е толкова малка и по филма работят 570 художници в продължение на 3 години! Звучи невероятно, нали?
Въпреки че художниците вече са били много, те все пак са прилагали разни хитрости, които да им спестят време. Една от тях е, че са използвали вече съществуващи сцени от други филми. Не ви е направило впечатление, нали? Е, на някои върли фенове им е направило и днес ще ви покажем най-забележителните примери.
1. „Робин Худ“(1973) и „Снежанка и седемте джуджета“(1937)
И още една сцена от същите филми:
2. „Робин Худ“(1973) и „Книга за джунглата“(1967)
Очевидно във вселената на „Дисни“ този танц е много характерен.
3. „101 далматинци“(1961) и „Книга за джунглата“(1967)
4. „Мечът в камъка“(1963) и „Книга за джунглата“(1967)
5. „101 далматинци“(1961) и „Мечът в камъка“(1963)
6. „Мечът в камъка“(1963) и „Истината за мама гъска“ (1957)
7. „Мечо Пух“ (1977) и „Книга за джунглата“(1967)
И още една сцена, в която Маугли и Кристофър Робин поразително си приличат.
8. „Принцесата и жабокът“ (2009) и „Мечът в камъка“(1963)
9. „Алиса в Страната на чудесата“ (1951) и „Пинокио“ (1940)
10 „Книга за джунглата“(1967) и „Приключенията на Икабод и г-н Тод“ (1949)
11. „Спящата красавица“ (1959) и „Красавицата и Звяра“ (1991)
Невероятно е, нали? Въпреки тези хитрости, няма как да не си признаем, че старите некомпютърни анимации на „Дисни“ малко ни липсват.
НАЗАД