Днес отбелязваме Въведение Богородично – един от най-важните християнски празници! Почита се и от католиците, и от източноправославните християни. У нас това е и Денят на християнското семейство.
Историята
Дева Мария живеела с родителите си в Назарет. Родителите й, Св. Йоаким и Св. Анна, дълги години били бездетни. Те се молели на Господ да ги дари с рожба и Му обещали, че, ако тяхната съкровена молба бъде изпълнена, ще посветят детето си в Негова служба.
Когато Богородица била на 3 годинки, Св. Йоаким и Св. Анна, събрали своите роднини и приятели, за да отбележат тържествено влизането й в Йерусалимския храм и изпълнението на дадения обет. Девойки със свещи в ръце вървели начело на празничното шествие, което било посрещнато с песни от свещениците в храма. Невръстната Дева Мария била оставена на първото стъпало на храма. Тя започнала да се изкачва сама по 15-те високи стъпала, без да иска помощ от никого. Когато стигнала горе, спряла. Първосвещеникът Захария я въвел в Светая Светих, там, където се физически се усеща присъствието на Бог, и там, където имал право да влиза само първосвещеникът, и то веднъж в годината. (Именно тук, в Светая Светих, Захария получил вест от ангел, че жена му ще зачене и ще роди син – Йоан Кръстител.) Св. Йоаким и Св. Анна принесли дарове и жертви на Бог и след като свещениците ги благословили, се върнали в Назарет.
Дева Мария останала на живее при храма, заедно с други момичета и вдовици, посветили се на Бог, както и с приютени странници. Скоро тук дошла и Св. Анна (Св. Йоаким починал неотдавна). Не минало дълго обаче, и тя също напуснала този свят.
Дева Мария се трудела усърдно, плетяла, предяла, молела се непрекъснато. Подготвяла се да отдаде живота си на Господ.
Когато Девата достигнала възрастта, в която момичетата, израсли в храма, трябвало да се върнат в света и да създадат семейства, тя отказала да се омъжи. Искала да посвети себе си и живота си на Господ. Светият Дух посъветвал първосвещениците да я сгодят за Йосиф – много по-възрастен от нея мъж, приятел на починалите й родители, който щял да уважи обета й. Така и станало. Този брак бил необходим, за да защити Богородица – враговете на християнството знаели за пророчеството, че Божият син ще се роди с непорочно зачатие от девица и това излагало живота на бъдещата Божия майка на опасност. Смята се, че бракът е сключен на 23 януари. След това Дева Мария и Йосиф тръгнали към Назарет, където по-късно се родил Исус...
Всъщност, въвеждането на Дева Мария в храма поставя Началото. Затова и църквата я нарича Прекрасна зора, от която ще изгрее Слънцето на правдата.
Традициите
Празникът започва да се чества още през 1 век. Днес той се отбелязва от всички християни по света. Светият Синод на Българската православна църква определя през 1929 г. този ден и за Ден на християнското семейство и християнската младеж.
По традиция семейството трябва да отиде заедно на църква – като символ на въвеждането на Дева Мария в храма и своеобразно напомняне за духовните задължения, които родителите имат към своите деца – да ги насочат към вярата. Богородица е закрилницата на семейството, на децата, на родилките. Затова на този ден родители и деца отиват в църквата да й се помолят за здраве и закрила. След това семейството се събира в дома около трапезата, на която, освен вкусните гозби, трябва да има червено вино и постна питка. Разрешено е да се хапва риба или морски дарове. Масата не се разтребва, за да може Богородица да дойде, да опита гозбите и да благослови дома.
Смисълът
На този ден (и не само!) трябва да обърнем внимание на децата си, да поговорим с тях за силната връзка помежду ни, за това колко е важно семейството.
Трябва да отворим сърцата им за вярата. За надеждата. За любовта. Да си припомним, че не е достатъчно децата ни просто да знаят, че са кръстени. Важно е да им обясним какво значи това. Какво значи да отвориш душата си за добродетелта.
Денят на християнското семейство ни напомня за отговорността ни като родители – да подготвим децата си за живота, да им дадем от опита и мъдростта си, да възпитаме у тях добродетели. Добродетели, които да им помагат да се справят с нелеките житейски задачи, които ги очакват, да им помагат да намират пътя си, когато се чувстват изгубени, да им помагат да намират себе си.
Затова именно днес реших да си припомня заедно с вас няколко вълнуващи мисли, посветени на семейството:
Семейството е твоята опора. Към семейството си се обръщаш за подкрепа и сила. И пак семейството ти е до теб, накъдето и да тръгнеш, по който и път да поемеш. – Нишан Панвар
Да бъдеш част от семейство е прекрасно. Това значи, че до края на живота си ще обичаш и ще бъдеш обичан. – Лиса Уидн
Единствената скала, която остава непоклатима, е семейството. – Лее Лакока
Щастливото семейство е ранен рай. - Джордж Бърнард Шоу
Човек никога не трябва да пренебрегва семейството си заради работата. - Уолт Дисни
Няма нищо друго, което да те кара да се чувстваш по-луд от семейството. Или по-щастлив. Или по-раздразнен. Или по-... сигурен. - Джим Бътчър
Семейството не е нещо важно. То е всичко. – Майкъл Дж. Фокс
Усмихвайте се един на друг, отделяйте време един за друг в семейството си. - Майка Тереза
Какво ще бъде семейството ти зависи от всички вас. Зависи от теб. Семейството става силно не от броя на хората, седнали около масата, а от „ритуалите“, които неговите членове си създават. От спомените, които споделяте, от времето, което посвещавате един на друг, от грижата и любовта, които си дарявате, от мечтите за бъдещето, в които заедно вярвате. – Марджи Кенеди
Честит празник!
НАЗАД