Тревожността е леко психично разстройство, което засяга приблизително едно на всеки десет деца.Те особено спешно се нуждаят от подкрепата на най-близките си. Какво да кажем на детето, за да се справи със стреса и страха?
1. Какво чувстваш? Можеш ли да го нарисуваш?
Детето често не може да изрази своето състояние с думи и неизказаността го прави още по-болезнено. С помощта на бои или пастели детето може не само да изрази това, което го измъчва, но и да погледне на тревогата си отстрани, да я направи по-малко ужасна.
2. Обичам те! Тук си в безопасност.
Тревогата кара детето да се чувства беззащитно. Вашите думи, че няма от какво да се страхува, са особено важни в тази ситуация.
3. Да си представим, че надуваш балон. Поеми дълбоко въздух и надувай, докато броя до пет.
Един от най-сигурните начини да се справи с тревожността, е да успокои дишането. Но ако предложите на детето да поеме дълбоко дъх в средата на пристъп на паника, можете да чуете в отговор: "Не мога." Затова ще бъде по-лесно, ако го представите под формата на игра.
4. Искам да повториш десет пъти бавно след мен:" Аз мога!"
Този метод се използва от маратонците, за да се преодолее "стената" - чувството на безпомощност, което възниква, след преодоляване на голяма част от състезанието, когато ресурсите на организма са на границата.
5. Защо мислиш така?
Този въпрос помага на детето да раздели тъмния и страшен образ на неговата тревога на прости и ясни детайли. Тази техника е особено полезна за по-големи деца, които вече са в състояние да анализират своите мисли и чувства.
6. Ние сме заедно! Не се страхуваме от никого!
Чувството за самота и раздяла, е мощен източник на безпокойство. Покажете на детето си, че винаги е в мислите ви, че винаги ще бъдете с него, дори ако физически сте далече.
7. Ако чувствата ти са чудовища, как ще изглеждат те?
Предавайки на преживяванията конкретен образ, ние ги правим по-конкретни и осезаеми. Насърчавайте детето си да измисли своя "тъжна" история, поговорете с него. Помислете заедно за това как да не се страхува.
8. Нека да сложим тревогата на рафта и да се заемем с нещо хубаво. Ако искаш после пак ще я вземем.
Разтревожените деца често си мислят, че тяхната тревога ще бъде с тях през цялото време. Опитите да се убеди детето да не мисли за състоянието си ще доведат до обратния ефект. Вместо това, го помолете да се откъсне за кратко от емоциите си, да ги разгледа от безопасно разстояние. Това е много ефективна техника.
9. Това усещане ще премине. Нека да седнем удобно и да почакаме.
Когато тялото ни е в удобна позиция, това състояние се предава и на ума. Обикновената възглавница и одеяло може да бъдат чудесни "успокояващи."
10. Да научим повече за нея.
Тревогата е като тъмно мазе, в което от всеки ъгъл дебне нещо страшно. Дайте на детето си да го изследва, но бъдете наблизо. Задавайте му въпроси, направлявайте го. Вашето присъствие ще му помогне да разбере от собствен опит, че "на страха очите са големи."
11. Нека да броим до десет
Тази проста техника помага да се отвлече вниманието от тревожните мисли. Насърчавайте детето си да брои нещо - минувачите, прозорците със завеси в къщата отсреща или бенките на ръката си.
12. Затвори очи. Представи си...
Визуализацията - мощна техника, която се използва от атлетите за намаляване на болката и вълнението. Предложете на детето си да мине през магическата гора от "Властелинът на пръстените", Хогуортс или космическата станция. Попитайте какво вижда. Насърчавайте го да мечтае.
13. Засечи две минути и ми кажи когато изтекат
Концентрацията за време също помага на детето да се справи с тревогата. Гледайки стрелката на часовника, пясъчния часовник или електронния таймер, детето престава да се концентрира върху своите преживявания.
14. Аз също понякога се страхувам или тревожа. Това не е много забавно.
Емпатията - най-силният инструмент срещу страха и чувството на несигурност. Можете също да споделяте вашите собствени спомени и преживявания с детето си, разкажете му как сте преживели тревогата си, как сте се научили да се справяте с нея.
15. Да напишем всички добри неща, които ти идват в главата.
Тревогата създава "късо съединение" в областите на мозъка, които отговарят за логиката. Списъкът би помогнал да се въведе порядък в мислите, а положителните спомени вдъхновяват и дават сили.
16. Кажи ми кое е най-лошото, което може да се случи?
Целта на това упражнение, е да се помогне на детето да осъзнае от какво го е страх и защо. Обсъдете какви могат да бъдат последствията. Вместо неясния и ужасен образ на бъдещето, детето ще има по-ясна представа за това че се случи нещо, понякога неприятно, но поправимо.
17. Какво е написано в твоето "мислено облаче"?
Ако децата ви четат комикси, те са запознати с белите облаци, в които художникът поставя думите на героя. Този необичаен начин на мислене им помага да се отдалечат от техните преживявания и да се наблюдават от безопасно разстояние.
18. Да поиграем на съдии и да потърсим доказателства, че няма от какво да се притесняваш.
С тази игра предлагате на вашето дете да си изгради защита и да отговори на всички възможни нападки на "вътрешната критика."
19. Гордея се с теб!
Знаейки, че усилията му са възнаградени детето се освобождава от тежестта на перфекционизма - огромен източник на стрес за повечето тревожни деца.
20. Да отидем на разходка.
Разходките на чист въздух изгарят излишната енергия, повишават мускулния тонус и повдигат настроението. Ако в момента не разполагате с време за разходка, предложете на детето да поскача на въже, да кляка или просто да се протяга.
21. Знам, че е трудно, но ще се справиш!
Признайте, че положението е сериозно и детето ви има пълното право да се тревожи. Покажете му, че уважавате неговите чувства.
22. Разкажи ми за това.
Споделянето на мислите и чувствата си ще помогне на детето да ги разбере и да намери решение. Изслушайте го внимателно, без да го прекъсвате.
23. Помниш ли когато...?
Припомняйки на детето за последните му успехи, вие укрепвате неговите собствени сили.
24. Не мога да преместя този тежък шкаф. Ще ми помогнеш ли?
Физическото усилие помага да се свали напрежението и да се освободят емоциите.
25. Нека да измислим друг край на тази история.
Детето вече си е представило какво ще се случи по-нататък и този го прави нервно. Приемете неговата версия и след това предложете да помисли как още може да свърши тази история.
НАЗАД