В последните години процентът на разводите значително се покачи. Дългосрочните взаимоотношения са все по-голяма рядкост, а причините за разделите са всевъзможни.
Вижте три от най-често срещаните:
1. Липса на комуникация
Причините за липса на комуникация може да са различни.
Понякога, когато изпитваме негативни чувства, предпочитаме да не ги споделяме с партньора, защото знаем, че е нещо моментно и не искаме да го натоварваме излишно. Друг път премълчаваме и не споделяме какво ни притеснява или тревожи, за да не възникнат конфликти.
В най-лошия случай, просто игнорираме собствените си чувства или не се интересуваме от емоционалното състояние на половинката,
защото сме твърде заети да вършим по-важни, практични неща.
Ако искаме да запазим връзката си обаче, ще трябва да се грижим и за нейното емоционално здраве. Пренебрегвайки партньора унищожаваме онази интимност и близост, които са нужни за поддържане на дългосрочни отношения. Същото се отнася и за собствените ни чувства. Вместо да решаваме проблемите в зародиш, ги тикваме някъде надълбоко и уж забравяме за тях, докато не се съберат толкова "дреболии", които имат силата не само временно да нарушат баланса на привидно "перфектната" ни връзка, ами дори изцяло да я съсипят.
Необходимо е да държим комуникационния канал помежду ни постоянно отворен, дори това да означава периодични сътресения в любовния ни рай.
2. Да си го признаем - просто никога не сме били влюбени в партньора
Трудно е да се каже, дали пеперудките в стомаха, които изпитваме при първите ни срещи, не са породени единствено от страст и желание чисто физически да бъдем с човека. След време вълнението утихва, вече не трепкаме щом видим партньора, но комфорта, който ни дава връзката, толкова ни е завладял, че започваме да търсим причини да останем, въпреки очевидно изчерпаните взаимоотношения.
В даден момент обаче,
започваме да виждаме единствено негативните черти на партньора и преминаваме в режим нападение или тотално пренебрежение.
Любовното гнездо се превръща в крайпътен хан - минаваме от там само за да преспим, а отношението ни към партньора става като към досаден съквартирант. Излишно е да казваме как свършва всичко, единствено ще кажем, че колкото по-рано се освободим от тези отношения - толкова по-добре и за двамата.
Дълбоката любов, която виждате в очите на хора, които са били заедно в продължение на 50 години, не се държи само заради навика - там гори едно пламъче, което нито времето, нито перипетиите могат да угасят. А тази любов не винаги може да бъде постигната, или по-точно: не с всеки!
3. Липса на доверие
Да си го признаем - живеем в свят, в който проявата на разкрепостено поведение е нещо нормално. Дори да цъкаме с език при гледката на полуголата девойка, развяваща прелестите си пред очите ни, след известно количество градуси в чашка, самите ние падаме доброволно в нейния капан или се превръщаме в стръв, също като нея. Въпреки, че всички твърдим, че търсим любовта, факт е, че в днешно време е по-лесно да намериш човек, с когото да прекараш нощта, отколкото такъв, с когото да изградиш стабилна връзка.
Лесно е да изневерим. Смятаме, че е още по-лесно да прикрием греха, но рано или късно всичко излиза наяве.
Дори да не ни разкрият напълно, крачката встрани винаги повлиява на отношенията ни. Държанието ни се променя, имаме гузна съвест или пък точно обратното - откриваме онзи чуден "втори" свят, в който правим каквото си поискаме и палуваме с когото пожелаем, а после се връщаме на топло и уютно при половинката. Проблемът е, че подобни отношения не са обещаващи в дългосрочен аспект - в даден момент всичко ще рухне: забравен sms, аромат на чужд парфюм, неволно изтървана дума... начините, по който можем да бъдем разкрити са непредвидими и често възможно най-нелепи. А няма нищо по-разрушаващо в една връзка от загубата на доверие. Болката от измамата винаги ще се обажда. Дори да си простим, след година или може би пет, нещо ще се случи и ще ни напомни как сме били излъгани и колко са ни наранили. Покрай нас ще мине червенокоса жена, с която мъжът ни ще размени погледи, или пък съпругата ни ще се пошегува неуместно с наш приятел... Толкова трябва - един миг, една връхлетяла ни от нищото мисъл, едно усещане за дежавю...
.jpg)
НАЗАД