Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо.
Алберт Айнщайн
Вярвам, че има думи, които носят сила, носят енергия, носят магия, която е в дълбините на подредените букви, която може да усетиш, ако се отвориш за нея. Думи, които сътворяват чудеса. Магьосници, вълшебници, чародейки, вещици, учители, духовни наставници всички са предавали своята магия, своята сила през думите. Днес те каня да отвориш вратата на сърцето си за тези четири думи. Вярвам, че тяхната вибрация е вибрация на свързването. Когато ги пуснем в себе си, когато ги прилагаме в контакта си с другия, отключваме любовта.
Любопитство
Силно желание нещо да се разбере, да се види, да се узнае
Любовта вирее там, където има изследователски дух. Там, където формулираме хипотези за другия, а не твърди истини за него. Често в практиката си чувам изразите „аз моя мъж го познавам много добре”, „аз знам, че той не е такъв”, „не, не мога да му предложа това, защото съм сигурна, че няма да му хареса”, „няма нужда да го питам, аз вече знам отговора”, „той е такъв”. Така бавно и постепенно превръщаме другия в камък, слагаме го в рамка, смаляваме го. Любопитството към другия внася енергия на движение, признава, че другия може да се променя, признава, че другия е друг. В основата си иска да разбере, а не да се окаже право. Любопитството се чуди, изследва и най-вече задава въпроси. Когато поканиш вибрацията на любопитството във връзката си с другия, ти каниш разширението, ти каниш диалога между теб и другия, вместо монолога, който често водим в главата си.
Ти, която чувстваш, че любовта ти е прекомерна, и се мислиш за толкова щедра, разбери, че му даваш само това, което искаш да му дадеш, че не се стремиш да разбереш от какво се нуждае той, че даваш единствено заради нуждата си да го правиш, а не заради ползата, която той би имал от това, което му даваш.
Ти си тази, която не знае кой е той,
Отредила си му някакво място
И никога отново..... не си го видяла истински.
Хорхе Букай
Виждам
Наблюдавам, изпитвам, изживявам; възприемам се, осъзнавам се
Виждането е свързано със смелостта да осветлим вътрешния си мрак. Виждането е поемане на личната ни отговорност да израстваме във възрастни, да развиваме вътрешната си майка и баща, за да освободим, дори и в малка степен, партньора си от тази роля. Любовта се отключва там, където има откритост, там където сме чувствителни към личните си модели на обичане. Моята любимка д-р Барбара Де Анджелис споделя, че преди да осъществим вътрешна трансформация е нужно първо да видим. Единствено това, което видим, можем да трансформираме. Вярвам, че е нужно да бъдем смели и да спрем да си задаваме въпроса: Дали другия ме обича?, а дали ние сме способни да обичаме, как изразяваме обичта си към близките на сърцето си, познаваме ли тяхната храна на сърцето или постоянно им говорим за нашата. Да насочим поглед навътре към същността си, към ядрото си, към сърцето си и открито да видим каква жена сме. Чрез какво захранваме връзките си, чрез какво ги разрушаваме.
Рана
Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; Душевна болка, мъка, страдание
Близостта, свързването с другия водят до среща между нашите рани. За да отключим любовта е нужно първо да надраснем раните си, не да ги махнем, не да ги изкореним, не да не им обръщаме внимание, а да се погрижим за тях, да ги надраснем, да се научим да живеем с тях. Всъщност тялото се ранява, защото е чувствително, защото е нежно, защото е живо. Така е и с нашето сърце. Раните ни са израз на чувствителността ни, на способността ни да усещаме живота. Честа грешка, която допускаме е, че си мислим, че личните ни рани са по-големи, по-сериозни и виждаме зъл умисъл в другия, вместо неговата рана и уязвимост. Любовта живее в сърца, които имат рани, а не които са рани. Ако ти гледаш на себе си изцяло през раната си, ти виждаш целия свят ранен, ти виждаш в другия злодей, който се стреми да те нарани. Ако погледнеш тялото си ще видиш белези по коленете си, по лактите си и те са израз на желанието ти да трупаш опитност, израз на твоите жизнени истории. Когато видим нашите рани, погрижим се за тях и ги приемем като част от нас, но не цялото, ще може да бъдем по-нежни и към себе си и към другия.
Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото
Карл Юнг
Състрадание
Отнасяй се мило към себе си във всичко
Магията в тази дума е лечебна. Искам да ти разкажа една история, чрез която да се докоснеш до същността на състраданието и да го усетиш.
Един ден една майка изпратила дъщеря си до магазина. Тя имала точна представа колко време е нужно, за да отиде и да се върне с необходимите покупки. Времето минавало, а дъщеря и все още не се връщала и майката естествено се притеснила. И ето дъщерята се прибрала:
- Защо се забави толкова? Много се притесних за теб – посрещнала я майката.
- По пътя към вкъщи, точно на ъгъла на магазина, видях едно момиченце, чиято кукла се беше счупила – отвърнала дъщеря и.
- О, разбирам. Ти си спряла да и помогнеш да оправите куклата.
Дъщерята погледнала нежно майка си и казала: Не мамо, спрях да и помогна да си поплаче.
Състраданието не е съвет, не е действие на помощ, не е действие за промяна, а състояние като в топла прегръдка, като пространство, в което може да дишаш, да плачеш, да бъдеш, да преживееш вътрешния си свят. Наличието на това пространство за самите нас и за другия, отключва любовта. Когато поканиш състраданието във връзката си, ти каниш възможността да се обичаме с ограниченията, които имаме като човешки същества, с личните си рани, с несъвършенствата си. Ти изместваш енергията си от това да поправяш в това да бъдеш до другия. За мен състраданието е като да си пуснеш нежна песен, като да си препечеш филийка със сиренце, като да се завиеш с одеалце, като си кажеш тихо: опитах, утре ще опитам отново.
Бъди смела да сътворяваш чудеса във връзката си със себе си и другия, като се отвориш за енергията в тези думи.
Бъди вдъхновяваща жена,
Марина
Марина Байрактарова е Консултант по женственост и връзки, Психолог, създателка на Бъди Вдъхновяваща Жена
П.П Подари си един вълшебен ден, в който да се свържеш с вътрешната си красота, сила и природна енергия. Разбери, коя енергия (въздух, вода, огън, земя) е водеща в теб и как може да я изразяваш по-забележимо и плътно. Добре дошла на тренинга ОТКЛЮЧИ АВТЕНТИЧНАТА СИ КРАСОТА, 26 Септември, 10:00 – 18:00, ул. Екзарх Йосиф 55. Нужно е предварително записване.
Да, искам да бъда вдъхновяваща жена и да се запиша за тренинга!
НАЗАД