Да гледаш на света с очите на наивно дете понякога е полезно, но в отношенията с мъж наивността определено не е добра идея.
"Той ме гледа като богиня — това е истинска любов!“
Митът за „истинската любов“ вече сме разглеждали подробно, но сега нека го видим през очите на наивната жена: струва ти се, че мъжът наистина е влюбен, защото очите му „светят“? Защото се държи като предано куче, готово да те следва навсякъде и да подаде лапа още преди да си я поискала? Убедена си, че непременно ще се ожените и ще живеете дълго и щастливо, защото той гледа на теб като на център на своята вселена, почти като на божество?
Уви, това са розови очила, през които гледаш. Това не е любов. Това е силна влюбеност — и то не в теб. Възможно е някой ден този мъж да те заобича истински, но засега той е влюбен в един идеал, който сам си е измислил, и на който се е поклонил. Подобна заблуда е нормална в началото на връзката, но не бива да трае дълго. Ако обаче той продължава да те гледа като богиня вече месеци наред — истинската ти личност изобщо не го интересува. Той ще продължи да обича своя измислен идеал и ще се ядосва, че дръзваш да не му отговаряш.
Затова не бъди наивна: ти не си богиня, а той не е жрец в твоя култ. И това не е любов.
„Той обещава и прави планове — значи така ще бъде!“
Както се казва, да въртиш езика не е като да мъкнеш чували: мъжът може да говори каквото си поиска, но това съвсем не значи, че ще го направи. А ние често с готовност поднасяме ушите си, за да ни окачи малко „спагети“ — просто защото казва точно онова, което ни се иска да чуем.
Например, че съвсем скоро ще заживеете заедно, след това ще си вземете лабрадор (задължително лабрадор, друга порода не влиза в сметките — детската му мечта е!), после ще купите къща (банята, разбира се, ще построи сам), ще имате деца (обезателно момче и момиче, а момчето ще се казва Ваня — на прадядо му!) и така нататък, и така нататък.
И ти вярваш. Защото щом плановете се изговарят с такива подробности — как е възможно да не се сбъднат?
Всъщност именно подробностите трябва да те накарат да се замислиш: първо, прекалено цветистата реч е един от признаците на лъжата; и второ, повечето мъже все още са възпитани в парадигмата „жената трябва да бъде завоювана“ и „мъжът каза — мъжът направи“. А ако той повече говори, отколкото действа, най-вероятно плановете му просто отразяват собствените му желания. Само че да ги осъществи, той няма намерение с теб.
„Той ще оцени жертвите ми!“
Парадоксално, но факт: не ценим толкова онези, които много влагат в нас, а по-скоро тези, в които ние самите сме вложили усилия. Прост пример: кой ти е по-скъп — първата ти учителка или котката, която като дете намери на улицата? Разбира се, котката — просто защото ден след ден се грижеше за нея.
Затова не очаквай мъжът да цени жертвите ти в негова чест. Първия път ще оцени. Втория — ще приеме за даденост. Третия — вече ще изисква, защото смята, че има право! Това не означава да не правиш нищо за него и да искаш от своя страна „звезди от небето“. Означава само, че балансът „давам/получавам“ в отношенията трябва да е равен. А ако вярваш, че колкото повече даваш, толкова повече ще получиш — време е да свалиш розовите очила.
„Просто трябва да потърпя и да се нагодя“
Безграничното търпение от твоя страна е много, много лоша стратегия за връзка. Всъщност то дори като тактика не работи добре: днес се огъваш, за да не изостриш ситуацията, а утре той е убеден, че този „прегъв“ е твоето нормално и естествено състояние. Нали така и не му каза, че нещо те притеснява!
В дългосрочен план подобна наивност ще ти струва скъпо. Най-доброто, което можеш да получиш от един мъж, ако му показваш готовност да търпиш и прощаваш всичко, е отношение към теб като към мила бабушка. А това, ще се съгласиш, изобщо не е онова, което очакваш от романтична връзка. В най-лошия случай той просто ще премине през теб и ще продължи нататък. И тогава, разбира се, ще се научиш да гледаш на света трезво, а не през розови очила. Но по-добре е да го научиш по по-малко болезнен начин, нали?
НАЗАД