Прочети следващите редове внимателно. А после се запитай: не е ли време да спреш да мислиш толкова за другите и да започнеш да мислиш повече за себе си? Не е ли време да заобичаш наистина себе си?...
1. Почти никога не казваш "НЕ"
Притесняваш се, че, ако кажеш "Не", ако не изпълниш това, което искат от теб останалите, ще ги нараниш, ще ги обидиш, ще предизвикаш конфликт. А истината е, че никой не би направил същото за теб. И никой не е длъжен да прави същото за теб. Така, както и ти не си длъжен да правиш това за останалите. Затова просто спри. Бъди себе си. Грижи се за себе си. И се съобразявай първо със себе си...
2. Не отделяш време за себе си
Цялото ти време, всичките ти усилия са посветени да се грижиш за другите. Да предусещаш и удовлетворяваш нуждите и желанията им. Да бъдеш до тях, да мислиш за тях. И накрая просто не ти остават сили да бъдеш със себе си, да мислиш за себе си, да обърнеш внимание на себе си... А именно с това започва всичко. Защото, за да бъдеш полезен за другите, първо трябва да си полезен за себе си...
3. Опитваш се да решаваш проблемите на другите хора
Вживяваш се в проблемите на другите. Приемаш ги като свои. Тревожиш се, мъчиш се да ги разрешиш, да помогнеш... И не разбираш, че всеки трябва да извърви своя собствен път, да научи своите собствени уроци. Колкото и да ти се иска, не можеш да живееш живота на другите. Нито да ги предпазиш от грешки. Нито да решиш проблемите им. Можеш само да си до тях и да ги подкрепяш, докато правят тези стъпки за себе си...
4. В живота ти вечно има някаква драма
Просто не можеш да се отпуснеш, да дишаш спокойно, да се наслаждаваш пълноценно на живота. Вечно се тревожиш за някого и нещо. Вечно се бориш да решиш някакви задачи, да промениш нещо, което не иска или не може да бъде променено... Приеми нещата такива, каквито са. Защото те са такива, каквито трябва да са. Точно сега и точно в този момент. Приеми ги и живей. Виждай това, което прави живота ти пълен, а не това, което смяташ, че липсва в него. Бъди благодарен. Защото тогава ще бъдеш щастлив...
Вдъхновено от мрежата... и живота