Месец декември ми е един от любимите месеци, защото ме кани да се вгледам навътре и да видя колко дълъг път съм извървяла към себе си. Днес искам да ти споделя за четири срещи, в резултат на които днес аз имам моята топла, подхранваща, красива връзка с другия. Всичко в тази статия е субективно, лично и е израз на желанието ми за повече нежност, близост с другия, разбиране и изграждане на съюз, който да ми носи повече топлина и субективно преживяване за щастие. За мен е чест, че си тук и те каня да си вземеш това, което е близко на твоето сърце.

Среща с избора да заобичам себе си

Да, старата и изтъркана тема за обичта към себе си. Сигурно ти звучи до болка позната. Лично на мен дори ми звучеше скучна и изтъркана плоча за слушане. Обаче основата си е основа. Точка. Когато се събудих на 30 след няколко приключени сериозни и дългогодишни връзки зад гърба си осъзнах, че май е време не само да слушам, но и да поканя тази тема в личното си пространство, във вътрешния си свят.

Спомням си с много нежност и усмивка една специална за мен вечер, в която вече не слушах за обич към себе си, а действах. Бяхме аз, масата в кухнята, една свещ и красива тетрадка, в която записвах 20 качества, които харесвам и обичам в себе си. Така стартирах своето пътуване към една Марина, която да бъде повече обичана, ценена и обгрижвана от самата нея. Марина, която да има вътрешен дом, в който да изразява себе си и да бъде видяна, чута и разбрана от най-важния човек в нейния живот – самата нея.

Избрах да се науча да обичам и да започна да практикувам наученото върху себе си, за да съм сигурна, че е хубаво и тогава да го давам на другия. Както, когато готвиш, винаги опитваш ястията, за да си спокойна, че сътворяваш вкусни гозби. Все пак ти и другия ще хапвате от тях.

По пътя си осъзнах, че вкусните гозби се случват с практика, повторение и щипка вдъхновение, а не само с четене на готварски книги. Така връзката ми стана по-вкусна, защото си е друго, когато знаеш да готвиш обич.

Среща с благодарността и признателността

Всичко, което са писали за думата благодаря и колко променя живота ти и личното ти усещане за щастие е ВЯРНО! Искрено разбирам, защо някои мои взаимоотношения не са просъществували. Днес за мен благодаря не е просто любезност. За мен е израз на разбирането ми, че другия е свободен да избира с кого да споделя себе си и когато избира да се споделя с мен, да сътворява благи дарове за мен, това заслужава да се види и никога да не се приема за даденост. Стъпка по стъпка аз се преместих от това да казвам благодаря към това да чувствам благодаря и да го изразявам, както изразявам всяко чувство в себе си.

Видях, че колкото повече изразявам благодаря на мъжа до мен, толкова повече любовта между нас се запазва жива и пораства.

Среща с избора да ценя връзката си и мъжа до себе си

Важно разширяване във вътрешния ми свят беше приемането в тялото ми на осъзнаването, че съм част от връзката си и си взаимодействам с другия, влияя на другия с емоциите си, с поведението си, с това, което съм, вместо че връзката ми се случва на мен и аз съм един пасивен приемател. Това осъзнаване ме срещна с разбирането, че двамата изплитаме своята връзка и каквото носим в себе си, това вплитаме вътре. Осъзнах, че имам избор да гледам на партньора си като заплаха и в трудните моменти да го обвинявам, нападам и изисквам или да погледна на него като на приятел, с който се учим да се обичаме един друг.

В един момент се спрях и почувствах, колко е ценна срещата с другия и колко е ценно да отворя сърцето си за всяка стъпка, която правим един към друг. Когато гледаш на партньора ти като топъл и добронамерен, тогава си отворена да изразяваш себе си, защото вярваш, че желанието на другия е да стигне до теб, а не да те отблъсне.

Всеки път, когато избираш да вярваш в партньора си, вместо да се страхуваш, ти избираш да се движиш към среща с него, ти избираш обичта и си способна по-смело да покажеш себе си и да изразиш дълбоките си нужди. Вярвам, че така се изгражда подхранващ съюз, основан на споделяне и грижа един към друг.

Среща с подхранващия обмен

Изплитането на топъл съюз ме срещна с механизмите ми на даване и получаване и с разбирането, че всеки човек е различно цвете и има нужда от своята си специфична храна, с която се чувства подхранено и обичано.

Разликата ми спрямо предходни връзки е, че в тази аз зачитам и с любопитство и нежност изследвам каква е моята храна и каква е храната на другия. Смела съм да изразя какво е важно за мен, защото съм единствена на тази планета Земя и няма как другия да знае, просто защото взаимодействието ни е уникално. Смела съм и да питам другия какво е важно за него, поради същите причини и да го слушам, защото е важно за мен да се чувства подхранен в нашето взаимодействие.

За мен красивото е в това, другия да е отворен за теб, да ти покаже, че е чул, какво си му споделила и да се движи към теб и да избира да ти дава от твоята храна, а не само от неговата. И в същото време за мен е красиво, когато ми дава от неговата храна, защото така дава част от себе си, а човек храни другия, когато обича.

Вярвам, че подхранващ съюз се случва от сърца, които са едновременно в контакт едно с друго и в контакт със себе си. Осъзнах, че другия не може да ме храни постоянно и е нужно да се свържа и с вътрешното си хранилище, с онова специално място, в което знам точно какво да си дам и да присъствам за себе си с цялата си вътрешна топлина и обич.

Признавам ти, че се радвам за себе си и съм си много благодарна за всяка среща, за всяко движение, което съм случила и което мога да видя. Всяко движение е резултат от избора ми да се отворя за мъдростта на своите учители, да се срещна с раните и болката си и да бъда щедра за себе си и вътрешния си свят.

Благодаря ти за възможността да ти споделя част от себе си. С теб споделянето ми е по-сладко.

Бъди вдъхновяваща жена,

Марина

П.П  Сподели на близките на сърцето си и бъди част от жените, които вдъхновяват жени.

 

Назад НАЗАД