Да научиш детето си как да се справя със стреса е много важен урок, който обаче може да е съвсем лесен за научаване.
Безпокойствието засяга всяко дете под една или друга форма. Като родител вероятно искаш да предпазиш детето си от всеки стресиращ момент, но трябва да помниш, че е по-важно да научиш детето си само да се справя в такива ситуации, за да може успешно да контролира чувството на безпокойствие и като възрастен.
В напрегнати моменти използвай тези простички фрази, които ще помогнат на детето ти да разбере, приеме и преодолее своето безпокойство:
1. „Можеш ли да го нарисуваш?”
Рисуването или просто драскането на темата, която тревожи детето, му дава отдушник за стресиращите чувства, за които не може да намери точните думи.
2. „Обичам те. В безопасност си.”
Да чуеш от най-милия ти човек, че всичко ще бъде наред, е много силно уверение. Помни, че когато децата ти изпитват безпокойство, те усещат, че са в опасност. Ако им повтаряш, че са в безопасност, това ще успокои нервната им система.
3. „Да си представим, че затваряме проблема в сапунен мехур. Ще поемем дълбоко дъх и ще го духнем, когато преброим до 5.”
Ако кажеш на детето си да поеме дълбоко дъх по средата на паник атака, най-вероятно ще чуеш „НЕ МОГА!”. Затова трябва да го превърнеш в игра. Преструвай се, че правиш балон, докато издаваш някои типични и смешни звуци. Така детето ще се успокои и дори може да се засмее.
4. „Искам да повтаряш след мен: мога да се справя!”
Можеш да накараш детето да го повтори десет пъти с различна сила. Маратонците постоянно използват този трик, за да успеят да стигнат до края.
5. „Защо мислиш, че е така?”
Тази фраза, че е най-подходяща за по-големи деца, които по-лесно ще могат да изразят чувствата си.
6. „Какво ще стане след това?”
Ако детето ти се притеснява за определено събитие, обсъди с него какво ще се случи на събитието и какво ще последва. Безпокойството често ни кара да забравим, че след дадено събитие животът продължава.
7. „Ние сме неудържим екип.”
Ако се чувстват изолирани или сами, безпокойството у децата расте. Успокой детето си, че вие работите заедно дори и да не те виждат.
8. Надайте боен вик: „Аз съм войн!” или „Аз съм неудържим!”
Има причина по филмите хората да крещят такива неща преди битка. Викането на такива фрази заменя страха с прилив на ендорфин. Освен това може да е забавно.
9. „Ако чувствата ти бяха чудовища, как щяха да изглеждат?”
Ако дадете на безпокойствието образ, чувството на обърканост ще изчезне и ще имате по-конкретен враг. Когато децата имат определен герой, който символизира техните чувства, те ще могат да разговарят с него и да се успокоят.
10. „Нямам търпение за...”
Вълнението за бъдещо събитие е заразно.
11. „Нека за миг сложим тревогата ти на рафта, докато ние... (слушаме любимата ти песен, тичаме из квартала, прочетем една приказка). А после ще я вземем обратно.”
Много хора, склонни към безпокойство, си мислят, че трябва да държат тревогата в себе си, докато тя просто не изчезне. За децата е особено трудно да контролират тревогата, затова им дай повод за миг да я забравят и да помислят за бъдещето, когато тези тревожни мисли няма да имат никакво значение.
12. „Тези чувства ще преминат. Да се настаним удобно, докато изчезнат.”
Ако се настаните удобно, кара и ума ви да се успокои. Според едно проучване по-тежките одеяла намаляват безпокойството, защото повишават физическите стимули.
13. „Нека научим повече за това.”
Позволи на детето си да изследва страховете си като задава колкото иска въпроси. Все пак знанието е сила.
14. „Да преброим...”
Тази техника на разсейване не се нуждае от предварителна подготовка. Преброяването на ботушите на хората, часовниците, шапките или децата наоколо – няма значение. Упражнението изисква наблюдателност и съсредоточеност, което ще отвлече мислите на детето ти от това, което ги тревожи.
15. „Можеш ли да ми кажеш кога са минали 2 минути.”
Времето е силно оръжие срещу детската тревога. Ако се съсредоточат върху гледането на часовник, ще се разсеят от чувствата, които го мъчат.
16. „Затвори очи. Представи си...”
Визуализацията също е могъща техника за успокояване на болката. Насочи детето си към въображаемо сигурно, топло и щастливо място. Ако те слушат внимателно, физическите симптоми на тревога ще изчезнат.
17. „Аз също понякога се чувствам уплашена или нервна. Не е забавно.”
Емпатията побеждава в множество ситуации. С тази фраза дори можеш да предизвикаш голямото си дете да проведете един откровен разговор.
18. „Нека се допитаме до списъка ти за успокояване.”
Безпокойството пречи на логическото мислене, затова може да направите списък с умения, които детето ти е усвоило.
19. „Не си сам в чувствата си.”
Ако кажеш на детето си, че споделяш чувствата му, ще му помогне да разбере, че безпокойството е присъщо за всички хора.
20. „Кажи ми най-лошото нещо, което може да стане.”
Щом детето ви ви разкаже най-лошия сценарий, обсъдете го. След това го накарай да разкаже за най-доброто, което може да се случи. Накрая го накарайте да си представи най-вероятния развой на събитията. Целта на упражнението е да накараш детето ти да се научи да мисли рационално и реалистично за житейските ситуации.
21. „Тревогата е полезна понякога.”
Ако увериш детето си, че тревогата може да е полезна, ще го успокоиш, че всичко е наред с него.
22. „Какво казва балончето ти?”
Ако детето ти чете комикси, значи е запознато с тези балончета, които разказват историята и мислите на героите. Ако говорят за чувствата си в трето лице, могат да ги разберат по-добре.
23. „Да открием доказателство за това.”
Да събереш доказателства, които да подкрепят или отхвърлят доводите на детето ти, ще помогнеш на детето ти да разбере дали тревогата му е обоснована.
24. „Да проведем дебат.”
По-големите деца обожават това упражнение, което им позволява да спорят с родителите си. Проведете структуриран дебат за причината им за тревога – нека детето даде довод, вие дайте контрадовод и т.н. Така можеш да научиш повече за мисленето на детето си.
25. „За какво първо трябва да се тревожим?”
Безпокойствието създава планини от тревоги. Най-важната стратегия за преодоляване на тревогата е да разделиш голямата планина на малки проблеми, които можеш да решиш по-лесно. По този начин разбираме, че не цялата ситуация ни тревожи, а малки части от нея.
26. „Да направим списък с всички хора, които обичаш.”
Любовта убива най-бързо безпокойството. Ако накараш детето си да се съсредоточи върху хората, които обича и защо, хубавите чувства ще заместят негативните.
27. „Помниш ли когато...”
Опитът предизвика увереност. Увереността побеждава тревогата. Ако помогнеш на детето си да си припомни момент, в който се е справило с безпокойството, това ще му придаде увереност в собствените му способности.
28. „Вече се гордея с теб.”
Ако знаят, че си доволна от техните опити да контролират ситуацията, независимо от крайния резултат, ги освобождава от стремежа да правят всичко перфектно, което е основна причина за стрес при много деца.
29. „Нека се разходим.”
Упражненията също могат да намалят безпокойството за няколко часа, ако детето изгори малко излишна енергия. Така напрегнатите мускули ще се отпуснат, детето ще почувства прилив на енергия, настроението му ще подобри. Ако не можете веднага да се разходите, накарай детето да скача, да тича на място или да се упражнява с йога топка.
30. „Хайде да видими как преминават мислите ти.”
Предложи на детето си да си представи, че мислите му са влак, който спира на спирка над главата му. След няколко минути, както всички влакове, и мислите му трябва да тръгнат към следващата дестинация.
31. „Ще си поема дълбоко дъх.”
Копирането на поведение е добра стратегия и насърчава детето ти да следва примера ти. Ако детето ти позволи, притисни го към гърдите си, за да може да усети ритмичното ти дишане и да успокои своето.
32. „Как мога да ти помогна?”
Позволи на детето ти да заеме водеща роля в ситуацията и само да избере начина, по който иска да се успокои.
33. „Това чувство ще отмине.”
Често децата си мислят, че тревогата никога няма да спре. Вместо да я избягват, забравят или потискат, напомни им, че успокоението е на път.
34. „Хайде да постискаме тази антистрес топка заедно.”
Когато децата ти насочат тревогата си към антистрес топката, те чувстват емоционално облекчение. Купи такава топка или сама направи подобна като напълниш балон с брашно или ориз.
35. „Виждам, че Тревожко пак е неспокоен. Нека го успокоим.”
Създай герой, който да символизира безпокойството на детето ти, измисли му подходящо забавно име. Кажи на детето си, че героят е неспокоен и трябва да го научите заедно да контролира емоциите си.
36. „Знам, че е трудно.”
Признаването, че ситуацията е трудна, може да не е лесно за детето ти. С това изречение ти му показваш, че разбираш проблемите му и го уважаваш.
37. „Миризливко е тук.”
Някои деца се успокояват при мириса на любим аромат. „Миризливко” може да е ароматизатор под всякаква форма, пълен с аромата на лавандула, градински чай, лайка, сандалово дърво или жасмин.
38. „Разкажи ми.”
Без да го прекъсваш, позволи на детето ти да ти разкаже какво го тревожи. Говоренето дава време на детето ти да осмисли чувствата си и само да измисли решение, което е подходящо за тях.
39. „Много си смел/а!”
Покажи на детето си, че вярваш в неговите способности да се справи със ситуацията, така ще го мотивираш да успее.
40. „Какъв начина за успокоение искаш да използваме сега?”
Понеже всяка тревожна ситуация е различна, дай на детето си възможността само да избере стратегията, която ще използваш.
41. „Ще преминем през това заедно.”
Подкрепата ти ще даде на детето вяра, че може да се справи със ситуацията.
42. „Какво знаеш за... (това, което го тревожи)?”
Когато детето ти се тревожи често, поговори с него, когато е спокойно. Предложи му да проучите заедно това, което често изпитва. Четете книги за „страшното нещо” и научете възможно най-много за него. Когато безпокойството отново се появи, помоли детето си да помисли за това, което е научило. Тази стратегия отнема сила от чудовището и я дава на детето ти.
43. „Да отидем на твоето щастливо място.”
Визуализацията е ефективен метод срещу безпокойството. Когато детето ти е спокойно, упражнявайте тази стратегия за успокояване, докато не могат успешно да я изпълнят, когато са тревожни.
44. „Какво искаш от мен?”
Попитай детето си от какво има нужда в този момент. Може да иска прегръдка, пространство или съвет.
45. „Ако трябваше да дадеш цвят на чувствата си, какъв щеше да е?”
Ако попиташ някой да определи чувствата си, обикновено е почти невъзможно. Но ако попиташ дете да даде цвят на чувствата си, ти му даваш възможност да мисли за проблема си по един лесен начин. След това го попитай защо точно цвят.
46. „Нека те прегърна.”
Дай на детето си любимата му прегръдка. Физическият контакт дава на детето ти възможност да се успокои и да се почувства в безопасност.
47. „Помниш ли онзи път, когато се справи с...”
Напомняйки на детето си за минал успех, го насърчаваш да се справи и с настоящия проблем.
48. „Помогни ми да преместя тази стена.”
Усилената работа, като това да буташ стена, премахва напрежението. Дърпането на тренировъчен ластик също върши добра работа.
49. „Хайде да напишем нова история.”
Децата обикновено вече са написали историята на това, което предполагаемо ще се случи. Тази история е страшна и ги плаши. Приеми историята им, а след това им предложи да измислят нова история с различен край.
НАЗАД