Често, дори без да осъзнаваме, в ежедневието си казваме сами на себе си доста лъжи, които смятаме за истини. Те ни пречат да видим същината на проблемите си и да се насладим на живота си в цялост. Ето някои от лъжите, които успях да идентифицирам и реших да споделя с вас:
1. Всички трябва да ни разбират
Много е хубаво, когато хората разбират нас и решенията, които взимаме. Прекрасно е да получиш подкрепа и малко кураж. Но това винаги ли е реалистично? Не винаги успявам да схвана защо хората правят нещата, които... правят. Не разбирам защо някои тръгват да катерят връх Еверест (сякаш не знаят, че може да замръзнат от студ или че има ниско съдържание на кислород във въздуха) или защо обичаните ни съседи се преместиха на три часа път (беше нещо свързано с по-хубава работа, но както и да е - не искам и слушам още нещо по този въпрос). Но вълнуващите теми за хората са различни, най-различни неща приковават вниманието ни, докосват ни и ни мотивират по уникални начини. Затова е естествено всички да взимаме различни решения, които ще подхождат максимално добре на нас самите. Понякога, това че не се разбираме съвсем не значи, че не се обичаме или подкрепяме, значи само че ние бихме направили нещата по по-различен начин. А различието е нещо хубаво.
2. Притеснението означава, че правим нещо
Шампион съм в това да се тревожа. Защо? Ако съм ужасно разтревожена за нещо, което не е под мой контрол, то започвам да се чувствам сякаш правя нещо, за да оправя ситуацията. Но дълбоко в себе си, ние всички знаем, че това не е истина. Имам предвид, нима някой казва на друг: „Мисля, че трябва да се тревожиш повече за това.“ Казваме неща от рода на: „Нека се надяваме.“, „Нека се помолим.“, „Нека имаме вяра“, но никога „Хайде да се тревожим!“. Тревогата не довежда до нищо хубаво.
3. Винаги трябва да се обясняваме
Когато казваме „Не.“, особено ако се чувстваме сякаш разочароваме някого, имаме навика да започнем да се обясняваме. Може да изпаднем до най-дълбоките подробности, включително семейните ни отношения – които може би са причината да трябва да кажем не в тази ситуация, детството ни - което може, но може и да няма общо със създалите се обстоятелства, какво сме яли за закуска – което може да звучи много удобно и подходящо, защото ще запълни неприятната тишина. Важното тук е да разберем, че хората уважават солидното и категорично „Не.“ И те са давали този отговор преди. Нормално е да кажете: „Помислих по въпроса, но не смятам, че подобно нещо би ми се отразило добре за момента. Благодаря ти за предложението.“ Малкото понякога е повече.
4. Да се обвържем с още една задача няма да е голяма работа
Всъщност, ще бъде. Можете ли да вложите необходимото време и енергия в този нов проект, които той заслужава? Това допълнително обвързване с нещо ново ще отнеме ли част от времето ви за семейството, другите ви задачи и важните неща в живота ви? Живеем само един живот. Напълно подкрепям идеята за това да живеем нашироко и да не пропускаме възможности да развиваме талантите си, но има един определен брой часове на ден и имаме едно определено количество енергия. Често прибързваме с положителния отговор, защото се чувстваме задължени по някакъв начин, а не премисляме дали си струва в действителност. Заетостта не винаги е правопропорционална на успеха. Понякога значи само, че ще бъдем много уморени в края на деня. Приемливо е да отказваме на допълнителните обвързвания, задачи, ангажименти и т. н.
5. ВИНАГИ трябва да следваме формулата
Понякога да следваме формулата, която другите следват и чрез нея достигат успех, може да се окаже полезно и за нас. Трябва да сме благодарни на тези, които са ни помогнали и показали как да станем това, което сме днес. Да се учим от тези, които са постигнали повече е хубаво, но да правим нещата по нашия си начин може да бъде не по-малко приятно. Не е нужно да следваме същите стъпки в кариерата като колегите си, родителите си, приятелите си... схващате накъде бия. Не се страхувайте да последвате онова плахо чувство, което усещате дълбоко в себе си, онова, което ви нашепва да направите нещата, както вие искате. Кой знае, може точно вашите действия да вдъхновят някой друг, за да последва и той вътрешния си глас или шесто чувство, или усет ..., или както там искате да го наричате.
Да, понякога тези лъжи работят за нас. Например, има ситуации, в които е хубаво да кажеш ДА на някое ново предложение. Но ако следваме тези правила напълно стриктно, могат да ни донесат допълнително количество стрес, и да ни отдалечат от онова, което сърцето ни смята за най-добро за нас. В нашите разговори, мисли и действия, нека знаем истината – способни сме да взимаме добри решения и да сме пълни с идеи, да сме креативни и вдъхновяващи. Когато е нужно, нека осъзнаем лъжите, прегърнем истината и да продължим напред с увереност.
НАЗАД