5 негативни внушения, спъващи развитието ни и как да ги преодолеем

Знаем, че е невъзможно напълно да се освободим от негативните мисли, които ни връхлитат ежедневно, но можем да се научим да разпознаваме тези, които са се превърнали в навик, наша първосигнална реакция и буквално спират развитието ни.

Време е да се освободим от техните окови, защото погледнато в перспектива, ако не вземем мерки да променим заучения начин на реакция към възможностите и ситуациите, които ни предоставя живота, няма да постигнем много, нито ще бъдем спокойни и щастливи.

Не казваме да сте самонадеяни и да загубите реална представа за шансовете ви в определено начинание, важно е реално да определяте нивото си, за да не бъдете разочаровани, но често се случва

излишно да подценяваме себе си, само защото изпитаме страх от новото.

Предпочитаме да не мърдаме от зоната си на комфорт, колкото и тясно да ни е станало вече там.

Вижте 5 негативни внушения, които използваме, когато искаме да оправдаем неувереността в собствените си способности:

1. Нямам време

„Твърде съм зает/а с по-наложителни неща” и „Няма кога, времето не ми стига” са често срещани оправдания. Точно така – оправдания. Ако наистина смятаме, че за нас е важно, ще намерим време. Толкова е просто.

2. Не съм достатъчно квалифициран/а

Това негативно внушение ни държи на километри разстояние от постигането на нашата цел. Когато се съмняваме в уменията си, търсим някаква причина, която да ни попречи да опитаме, искаме да избегнем поемането на риск или пък промяната, защото ни е много по-лесно да останем там, където се чувстваме в свои води, та дори и да сънуваме кошмари, заради застоя в който се намираме. Предпочитаме безопасния път, но той ни пречи да разгърнем потенциала си. Ако желаем да се развиваме, ще се наложи да правим нови, понякога дори сложни и неясни за нас неща. Как е най-лесно? Стъпвайте смело напред без колебание, прекаленият анализ на способностите ви е поредната стена, която сами издигате пред себе си.

3. Другите няма да ме разберат

Често се случва да взимаме решения за нашия живот и бъдеще, осланяйки се на идеята, че най-правилното решение за нас е това, което няма да засегне, разстрои, навреди или каквото там решим, че би било нечестно, на близките, приятелите и въобще хората, с които е свързан живота ни. Единственото, което постигаме с това съобразяване с нуждите и желанията на околните е, че живеем както на тях им е удобно и за съжаление е за наша сметка. Дължите го на себе си – взимайте най-добрите решения за вас, без да премисляте как ще се отрази на кръга ви от близки и приятели. Тези, които ви ценят и уважават ще разберат и приемат решението ви. Другите? Тези, които не ви подкрепят, въпреки искреното ви желание да направите нещо, вероятно имат егоистични подбуди да не го правят. Защо тогава вие да не се държите егоистично спрямо тях и да изживеете мечтата си по начина, по който искате?

4. Не съм готов/а

Приемете го, никога няма да сте напълно готови. Ако някога се почуствате така, вероятно дълго сте отлагали решението си и вероятно вече сте закъснели с прилагането му в действие. Спрете да чакате. Планирайте, подготвяйте се, но не отлагайте ненужно момента, в който трябва да предприемете определена стъпка. Смело напред! Каквото не знаете, ще го научите в движение. Първата крачка винаги е най-трудната. Направете я с ясната мисъл, че дори да сгрешите, ще натрупате опит, който ще ви помогне в бъдеще.

5. Нямам сили

‘’Нямам сили’’ е оправдание, сходно на ‘’Нямам време’’. Никой не казва, че животът е лесен. Всъщност всички можем да се съгласим, че за да водим щастлив живот изисква и доста работа. Факт, на всички ни се случва да се приберем вкъщи изморени и нервни след работа, като единственото ни желание е да се нахраним и да заспим, но когато нещо е важно за нас, ще намерим волята и енергията то да се случи. Не ви се вярва? Представете си как ще се чувствате ако желанието ви се сбъдне – колко щастливи и доволни от себе си ще бъдете. Желанието да усетите тази приказна еуфория не ви ли дава достатъчно сили да продължите?

    Да се отървем от негативните внушения не е лесна задача. Дори и на най-позитивно настроените хора им се случва да станат жертва на подобни демотивиращи извинения и да загубят своята увереност и самочувствие.

Е, как да се измъкнем от това саморазрушаващо поведение? Вижте четири прости стъпки:

1. Разпознавайте негативните мисли

Като за начало е нужно да се научите да различавате демотивиращите внушения, които спират развитието ви, от разумните доводи „за” и „против” при вземането на важни решения.

Предлагаме ви следното упражнение: в края на всеки ден записвайте на лист хартия негативните мисли, които са ви връхлитали през деня, особено самоограничаващите ви такива. Няма да отнеме много време преди да забележите кои са повтарящите се разрушаващи модели на поведение .

2. Задавайте въпроси

След като признаете пред себе си кои ограничаващи негативни внушения използвате, ще трябва да ги разнищите докрай. Дали са истина или не са? Защо? Не спирайте да си задавате въпроси, докато не стигнете до корена на проблема. Бъдете честни пред себе си, няма кой да ви съди – така ще получите един по-реалистичен поглед, нова перспектива.

3. Преформулирайте ги

След като осъзнаете негативните внушения, които ви дърпат назад, ще можете да ги преструктурирате така, че да почнат да ви служат. Това не значи, че всяка негативна мисъл трябва да се замени с нейния антипод. Преформулирайте мисълта така, че да включва в себе си по-реалистичен подход и предложения за действия, нужни ни за достигане на целта.

4. Пуснете старото внушение

С новата, преформулирана мисъл под ръка вече можете да се освободите от старата – разпознахте негативното внушение, преобразихте го в по-реалистична форма, време е да се отървете от първоначалното внушение. Може да звучи глупаво, но понякога освобождаването е толкова просто, колкото да напишете проблемната мисъл на лист хартия и да го скъсате или изхвърлите.

Гласовете на съмнение в главите ни могат до такава степен да превземат ума ни, че да ни парализират, да ни спрат да направим крачка в правилната посока. Колкото повече време ги оставим да виреят на свобода в главите ни, толкова по-силно става тяхното въздействие върху самочувствието и самоуважението ни. Първоначално те се формират от външни влияния в нашия живот, но ние сме тези, които във времето продължават да ги захранват и им позволяват да пуснат дълбоки корени в нашите умове.

Не възприемайте процеса като битка, това би изразходило твърде много от енергията ви. Приемете себе си като анализатор, детектив или пък творец, който задава въпроси, стига до същността на проблема и я претворява в решение. Дължите го на себе си! Изправете се смело пред собствените си демони, които ви казват, че не сте достатъчно добри. Променете мислите и отношението си и ще видите как неусетно ще се превърнете в една своя по-добра, по-смела и по-успяла версия.

НАЗАД