Към приятелката ми, (бъдеща) майка на две деца:
Пиша ти това, не защото си мисля, че знам всичко за майчинството (или за каквото и да било), но защото те виждам как обмисляш всичко и се опитваш да намериш решението. Как е възможно да се грижиш за две активни малки телца? Как е възможно да имам още любов за раздаване? Какво трябва да направя, когато едното ми дете не спира да се тъпче с храна, докато другото лежи в локва от собственото си повръщано. Случвало ми се е. Всъщност още ми се случва. И искам да знаеш, че не си сама.
Нямам съвет за теб, защото и аз самата не съм разбрала нищичко, но има някои неща, които се надявам, че ще си спомниш, когато се появи и малкото ти дете.
1. Позволи ми (а и на всеки друг човек, който ти предложи, включително и непознатият в супермаркета) да ти помогна. Да, аз имам две свои деца. Да, ръцете ми са пълни и има вероятност да не съм си мила косата тази седмица, но това не омаловажава факта, че искам да ти помогна. Всъщност това дори ме кара да искам да ти помогна повече, защото и на мен ми се е случвало. Нека ти оставя храна (може да бъде пица в кутия, но ти обещавам, че каквото и да ти донеса, ще става за ядене и ще включва бутилка вино). Нека ти донеса кафе и да седя до теб, докато плачеш и разказваш колко е трудно.
Мисълта ми е, че искам да ти помогна. Позволи си да приемеш помощта. Майчинството в общия случай е абсолютен цирк. А когато имаш повече от едно дете? Това не е от типа циркове със сладки животинки. Това е цирк с хора с две глави, пет очи и нокти, дълги по няколко метра. Това е откачен цирк и искам да бъда до теб.
2. Не трябва да защитаваш себе си или чувствата си пред мен. Когато ме питаха как е животът с две деца, се затруднявах. Исках да бъда откровена. Исках да изложа всичко, но ме беше страх. Това, че често плачех и шепнех ругатни за това колко съм изтощена и как по-голямото ми дете си мисли, че „Внимателно!“ означава „Скачай върху бебето!“, не означава, че не обичам децата си повече от всичко на целия свят. Не означава, че мога да си представя животът си без тях и че те не са ме променили по най-добрия възможен начин.
Всичко това означава – да, трудно е и понякога имам нужда да го кажа. Ако го изречеш, това не намалява любовта, която изпитвам към тези малки хора и няма да се случи и на теб. Кажи ми колко е трудно. Разбирам. Не е нужно да казваш колко щастлива те правят и колко много ги обичаш (освен ако не искаш, разбира се!), защото знам, че е така. Знам, че те са страхотни и любовта, която изпитваш към тях е неописуема. Също така знам, че те ще те подлудяват понякога и ще ти се иска да скочиш в колата и да отпътуваш надалеч.
3. Не се чувствай притисната да ми отговаряш. Ще ти пращам съобщения. Ще ти звъня. Това не означава, че трябва да ми отговориш. И когато успееш да ми отговориш, не мисли и за секунда, че ще трябва да обясняваш защо го правиш чак сега. Заета си да се учиш как да опазиш две деца живи – толкова е просто. И честно казано, когато тези две твои деца заспят, предпочитам да си легнеш и да поспиш и ти. Не хаби ценното си време, за да ми звъниш. Спи, за Бога, просто спи.
4. Съпругът ти просто няма да разбира някои неща и когато не успява, аз съм насреща. И двете имаме страхотни съпрузи. Те са грижовни, щедри, любящи мъже, които биха направили всичко за семействата си. Но от тях не са излязли бебета и нямат никаква представа какво е да се справяш с много, много истинската и много, много напрегната следродилна хормонална въртележка, докато се лишаваш от сън, носиш старо бельо и обикаляш наоколо с поничка и помпичка за кърма в ръце. Те не знаят какво е напрежението от това да кърмиш, как да ходиш до тоалетна по голяма нужда след раждането е най-плашещият миг в живота ти и какво е чувството да виждаш спаднала надуваема топка на мястото на корема си. Съпрузите ни не разбират и вината не е тяхна – такава е човешката природа. Но разбирам, майчице, разбирам.
5. И за финал – знам, че си уплашена. Когато първото ти дете се роди, то отвори сърцето ти и изпита любов, каквато не бе усещала досега. Беше изумена от тази своя нова любов. Няма думи, с които можеш да назовеш това и независимо колко се опитват хората, не могат да опишат майчината любов. Има смисъл в това да те е страх, че любовта към второто ти дете няма да може да се мери с тази към първото, но те уверявам, че със сигурност ще се случи. По някакъв начин сърцето ти ще намери още пространство да расте и дъхът ти отново ще спре от любовта, която изпитваш.
Затова приготви се за цирка и не забравяй, че съм до теб.
НАЗАД