Приятелите са хубаво нещо, но често да им говориш за пореден път за мислите и проблемите си представлява тежко усилие и за двете страни. Неслучайно по американските филми винаги някой влиза в бар, поръчва си едно малко и започва да нищи живота с човека до или срещу себе си, когото среща за първи път. Всъщност, заради това хората посещават и психолози.
Просто искат да си го кажат на някой непознат. Причините са много. Ето пет от тях:
Не го натоварваш
Ако майка ти и приятелите ти биха изпаднали в истерия от всяка твоя неадекватна или просто нестандартна мисъл, то непознатият няма ангажимент към личността ти и точно заради това се явява перфектният слушател. Той няма да мисли цяла нощ за това, което е чул от теб, защото има свой живот. Няма да се наговаря с другите ти приятели как да постъпи и няма да дава прекалено ентусиазирани съвети в опит да те извади от положението. Просто ще те чуе. Перфектно.
Не ти пука
Точно заради всичко, изброено в горния абзац, понякога се отпускаш много повече в разговорите с непознат, отколкото в тези с хора от близкото обкръжение. Не внимаваш точно колко и какво казваш, защото може повече никога да не се срещнете и особени последствия от думите ти не се очакват. Не се тревожиш как ще реагира или какво ще си помисли за теб, защото не сте си близки. Наслаждаваш се на момента, приемаш го като бягство от всичко и просто не ти пука.
Няма на кого да разкаже
Дори да разкаже на всичките си приятели и познати, все пак за тях ти оставаш просто анонимна случка в морето от истории, касаещи животите на някакви далечни хора. Приятелите пък често, дори от загриженост или просто от това че им тежи, са склонни да споделят чутото с някой друг от компанията и така всичко да се разнесе постепенно и да се превърне в поредната тема номер едно сред близки и познати. Нещо, което не желаеш.
Може да откриеш приятел
Разговорът и споделянето са най-лесният начин да разбереш дали някой може да се превърне в твой бъдещ приятел, или не. Всички сме свикнали да разменяме кратки и доста безсмислени приказки в ежедневието си с хора, които не познаваме. Но може би не си даваме шанса да ги опознаем и да разберем, че всъщност наоколо има сродни души, съмишленици и същества от същата планета, на която понякога си мислим, че сме сами.
Разтоварваш се
Цялото упражнение, общо взето, често води до дълго търсеното под дърво и камък чувство на спокойствие. Това да правиш нещо изцяло ново и различно – било то и разговор с непознат – винаги разсейва от всички добре познати неща, ситуации и хора в ежедневието, които така са се оплели едно в друго, че вместо да говориш за проблеми, предпочиташ да замълчиш, за да не стане още по-голямо мазало.
Разбира се всички знаем от малки, че не бива да се говори с непознати и в това има резон. Хората често не могат да бъдат предвидени. И все пак интуицията почти никога не лъже. Особено една зряла дама. А и от опит глава не боли.
НАЗАД