С времето човек разбира, че е добре да му пука все повече за мнението на близките му и онези, които го обичат и все по-малко за разни случайни непознати, които винаги ще има какво да кажат или изкоментират по нечий адрес. И също така винаги ще си останат същите случайни непознати.
Ето защо да не ти пука какво мислят те:
1. Всяко чудо за три дни
Хората сме крайни егоцентрици и всеки от нас смята, че действията и думите му са от много голямо значение за всички останали. Всъщност, всеки мисли предимно за това, което самият той е казал и направил, а не някой друг. В този ред на мисли, дори някой да си помисли нещо за теб, то едва ли е за повече от 10 минути, освен ако този някой не е майка ти. Или лудо влюбен в съществото ти човек. И двата варианта не са страшни. Иначе дори да скочиш чисто гол/а от покрива на НДК с парашут, на който пише "аз съм от село" и всички медии да те отразят, събитието едва ли ще се коментира по-дълго от няколко дни, а в съзнанието на всеки отделен човек делото ти доказано ще заеме 1/43534 от мислите му, обикновено ангажирани с неща от рода на „Пица или салата?“ или „Той не ме обича истински. Нещастник.“
2. Някои неща не са под твоя контрол
По принцип човек може да се тревожи за всичко. Дали ще му падне метеорит на главата или не. Дали случайно някой съсед няма да се взриви, без да иска, в близост до спалнята му, докато спи. Дали ще срещне любовта на живота си или ще умре ненадейно. Въпросът е, че въпреки волята, която ни е дадена, всъщност има много неща, над които просто нямаме никакъв контрол. А и не е нужно. Това кой какво си мисли е едно от тях. Нека всеки си мисли, каквото си иска. Чудо голямо.
3. Никой няма да ти каже „браво“
Дори да се съобразяваш много с мнението на околните, никой няма да те поздрави за това. Напротив. Ще те обявят за безхарактерен плазмодий и колкото повече се опитваш да се съобразиш с позициите им спрямо теб и света, толкова повече ще те пренебрегват, неглижират, ще ти се качват на главата и т.н. Истината е, че повечето хора се нуждаят от лидер с мнение и авторитет около себе си. Затова е пълно с такива, които говорят абсолютни глупости, но с такава увереност, че всички наоколо онемяват от възторг. Колкото по-малко ти пука за тях, толкова по-добре се държат.
4. Ще загубиш много ценно време
Докато си мислиш кой какво си мисли за теб, животът си тече необратимо и в един момент се събуждаш пред пенсия, изпуснал стотици възможности за по-добро съществуване. Възможности, които не са били поемани, заради мисли от типа на „ами ако се проваля и стана за смях“ и „никой няма да ме разбере“. Тогава осъзнаваш, че съобразяването с общественото мнение често крие много по-голям риск за личното щастие, отколкото всяка възможна гръмка излагация по пътя към това щастие. Но е вече късно.
5. Хората имат скучен живот
Не е нужно да си роден клюкар, за да изкоментираш жалкия развод на съседите си или новите гърди на бивша съученичка. Но истината е, че ако имаш по-вълнуващи неща за вършене, които касаят самия теб, едва ли би се захванал. Безинтересното ежедневие е достатъчно наказание, само по себе си и няма нужда да се чувстваме зле, защото на някой му е супер скучно и явно си няма друга работа, освен да коментира нечий чужд живот. Дали това ще е твоят или моят – за злите езици е все едно. Нищо не е лично, така или иначе. Освен отношението ни към самите себе си.
НАЗАД