5 причини, заради които стоим в нездравословни за нас връзки

Искаш да си тръгнеш, а не можеш. Или знаеш, че трябва, но не искаш. И стоиш. Стоиш във връзка, която ти вреди. Връзка, която ти носи болка вместо радост. Разочарование вместо усещане за щастие...

Звучи ти познато, нали?

Прочети следващите редове. Това ще ти помогне да разбереш защо си в тази ситуация. А това ще значи, че първата крачка е направена...

1. Надеждата

Надяваме се, че връзката ни ще се промени към по-добро, дори след години безуспешни опити. Истината е, че промяната е възможна, но само когато се иска и от двамата. А ако другият искаше същото, което искахме и ние, нямаше да се чувстваме в капана на връзка, която ни вреди, нали? Надеждата трябва да се поддържа жива. Но и когато се превръща в самозаблуда.

2. Страхът

Страхът е този, който ни дърпа назад. Този, който ни държи закотвени в миналото. Това е страхът от промяната. Страхът, че ще изгубиш почва под краката си. Защото, колкото и трънлива да е земята, върху която си стъпил, знаеш къде си. Понякога познатата болка е за предпочитане пред непознатото бъдеще. Или поне така си мислим. Без да осъзнаваме колко много грешим.

3. Ниското самочувствие

Ниското самочувствие ни кара да си слагаме етикета: „Аз не съм достатъчно...” Достатъчно силен, достатъчно способен, достатъчно смел... Ниското самочувствие ни кара да вярваме, че имаме нужда от някой друг, за да бъдем „достатъчно” всичко. И не си даваме сметка, че понякога именно нашият „партньор” е този, който потиска самочувствието ни, изсмуква силата ни, убива решимостта ни. Защото човекът с ниско самочувствие е зависим човек.

4. Егото

Егото е една от най-честите причини да стоим във връзка, от която всъщност трябва да си тръгнем. Егото ни кара да си мислим, че ако напуснем този човек, значи сме се провалили. Егото ни кара да искаме да го променим – така че да докажем в собствените си очи колко сме силни, какво влияние имаме върху него, колко сме специални. Кара ни да се борим за другия, без да се разбираме, че всъщност се борим срещу себе си.

5. Депресията

Депресията е тихият убиец на решимостта. Депресията те кара да се примиряваш. Да свикваш. Да променяш критериите си. И себе си. Депресията те кара да не се бориш. Да не се противиш. Да се задоволяваш с огризки. Да живееш като сянка на себе си. Депресията е враг, с когото трябва да влезеш в открита война. Ако искаш да си върнеш обратно живота си.

Автор: Стивън Лейк

НАЗАД