Всички търсим сродната си душа. Вярваме, че, когато я открием, когато свържем живота си с нея, значи сме намерили любовта. Значи сме намерили щастието. Но сродната душа и парньорът за цял живот са различни хора. Различно е и това, което трябва да очакваме от тях. Вижте сами...
1. Уроците
Сродните души носят със себе си страст и желание, които трябва да ни предадат. Които трябва да усвоим. И които ще променят мирогледа ни. И нас самите. След като научим уроците, те напускат живота ни. И след тях боли.
Партньорът за цял живот се появява, за да бъде наша опора. За да ни окуражава да поемаме рискове. Да учим нови уроци. Той, за разлика от сродната душа, не само ни учи, но и се учи от нас. С него процесът на израстване продължава. До края на живота.
2. Появата
Сродните души преминават през сърцето ни като буря. Те провокират егото, разместват пластовете ни. Разчупват ни. Пречупват ни. Променят ни. Разбиват сърцето ни. За да разберем, че можем да оцелеем. И за да ни напомнят какво всъщност искаме.
Партньорът за цял живот се появява тогава, когато вече сме се научили да обичаме себе си, да приемаме себе си, да отстояваме себе си. Тогава, когато нямаме нужда да търсим одобрение и приемане в очите на другия. Защото ги намираме в собствените си. Партньорът за цял живот идва, за да извървим заедно пътя си.
3. Спомените
Сродните души се срещат с нас в различни животи. И различни съдби. Затова, когато отново дойдат при нас, ни се струва, че сме се познавали отпреди. Защото е така. Срещали сме се. Обичали сме се. Разделяли сме се. Учили сме се. Имаме много общи неща. И ще имаме много общи.
Партньорът за цял живот може да е човек, с когото сме се срещали преди, а може и това е първата ни среща. Разликата е, че той ще остане до нас. И ще научи всичко за нас. Ще се развива заедно с нас. Партньорът за цял живот е човек, с когото ще изградим новите си спомени.
4. Интуицията
Сродните души усещат интуитивно как се чувстваме. Какво харесваме. Какво искаме. Ние също ги усещаме. Със сродните души комуникацията е сетивна, почти телепатична. Струва ни се, че нямаме нужда от думи, дори и от погледи.
Партньорът за цял живот ни учи да комуникираме. Да се отваряме – към другия и за другия. Учи ни да разговаряме. Да споделяме. И да слушаме. Той ни учи, че именно различието е начинът да се допълваме, да се развиваме, да се променяме.
5. Трудностите
Сродните души изваждат на повърхността най-доброто и най-лошото от нас. Затова и обстоятелствата, при които обикновено се срещаме с тях, са сложни. Провокират ни. Измъчват ни. Карат ни да полагаме огромни усилия, които често ни се струват напразни. Но всъщност не са – защото именно чрез тях стигаме до себе си.
Партньорът за цял живот е човекът, с когото всичко се случва лесно, сякаш от само себе си. Още щом се срещнете, и двамата знаете, че ще бъдете заедно, че ще останете заедно. И всички трудности, които срещате по пътя си, всички неразбирателства, които се появяват, лесно се преодоляват. Просто защото да сте заедно с лесно. И естествено. Както дишането. И обичането.
Автор: Неизвестен
НАЗАД