По отношение на интелигентността и емоционалните усещания между мъжете и жени няма разлика. Това е доказано от над 2000 научни проучвания. И въпреки че през последните години се забелязват положителни промени (все повече мъже смятат, че мястото на жената не е в кухнята, и са готови да участват активно в домакинските задължения), но в същото време все още сме подвластни на някои полови стереотипи, които едва ли скоро ще отмрат, макар че ни правят нещастни.
Стереотип №1: Момичетата трябва да са красиви и добри, а момчетата да са смели и силни
В началото децата нямат представа как трябва да се държат спрямо пола си, но бързо го научават от родителите си. На момченцата се казва, че големите мъже не плачат, плачат само бебетата, а на момиченцата се казва, че трябва много да внимават да не си нацапат рокличката, да бъдат все прилежни, чисти, спретнати и постепенно да се подготвят един ден да бъдат домакини. На пръв поглед в последното няма нищо лошо – все пак е хубаво всички да сме „чисти и спретнати“, но психологът Кристиа Браун е открила, че когато родителите говорят на синовете си, те използват примери от природата, а когато говорят с дъщерите си, много по-често споменават външния вид. И в крайна сметка кой пол е много по-обсебен от външния си вид?
Според Браун всяко едно дете, независимо от пола му, трябва да има 3 вида играчки: за ума му, за тялото и за емоциите. Пъзелите и книжките развиват ума, велосипедите и топките са необходими за физическата активност на детето, а куклите и плюшените играчки учат децата да бъдат добри и грижовни.
Ако едно момче иска плюшена играчка, вместо камионче, не бива да му се забранява. Същото се отнася и за момиченцата, които искат да си играят с роботи, а не с барбита. Не използвайте фрази като „Не се бий, ти си момиче!“ или „Не бива да си играеш с момчетата, ти си момиче“, както и „Не реви като бебе, ти си момче и трябва да си силен“. Научете синовете си да помагат в кухнята и дъщеря ви да борави с отвертка и чук. Така само ще разширите мирогледа им и ще развието у тях повече умения, които един ден ще са им полезни.
Стереотип №2: Мъжете трябва да плащат
Психологът Марина Комисарова казва, че традиционните начини на ухажване (цветя, покана за вечеря, да ти отвори вратата) са романтични жестове, с които мъжът показва интерес, но това не означава, че той трябва да изпълнява всяка прищявка на половинката си и да бъде неин личен банкомат. Ако една жена иска да бъде уважавана и мнението ѝ да се зачита, тя трябва да откаже постоянната финансова опека.
Важното е да се постигне баланс. Всеки да плаща за себе си или да се редувате. Ако мъжът направи подарък на жената без повод, редно е и тя да му върне жеста. Ако има голяма разлика в доходите, не е нужно подаръкът да е толкова скъп, но да е от сърце.
Актрисата Ема Уотсън казва: „Харесва ми, когато някой ми отваря вратата или ме кани на вечеря. Въпросът е дали мъжът ще се обиди, ако аз му отворя вратата? Ако не се обиди, всичко е наред – ние сме просто двама души, които са любезни един към друг.“
Стереотип №3: Мъжете са неверни по природа и жените просто трябва да го приемат
Конкретните проценти в различните проучвания се различават, но учените са съгласни с едно нещо: мъжете изневеряват по-често от жените. Някои хора дори са убедени, че мъжете притежават някакъв „ген“, който ги прави полигамни и неверни. Всъщност е безпредметно да се спори какви сме по природа – полигамни или моногамни същества. По-важното е, че има двойни стандарти – за мъжете сякаш е нещо обичайно да изневеряват и нерядко половинките им прощават, докато жената трябва да бъде моногамна и на някои места по света дори може да бъде убита, ако изневери. И в по-цивилизовани страни има не малко случаи на убити жени, защото са изневерили или дори защото са продължили живота си и след раздялата/развода са започнали да излизат с друг мъж.
И така, изневярата е съвсем съзнателен избор и показва, че нещо във връзката не е наред. И още нещо – вашата половинка е избрала да не говори за проблемите с вас, а просто да изневери. Дори да сте склонна да простите, винаги е по-добре първо да си дадете почивка един от друг и чак след време да вземете окончателно решение. Ако пък един човек се смята за полигамен, най-логично е да търси партньор със същите разбирания.
Стереотип №4: Жените не стават за мениджъри
Тъй като много работодатели смятат, че жените са по-лоши мениджъри от мъжете, те рядко получават позиции, на които могат да покажат лидерските си качества.
Освен това има и разлика между заплатите на мъжете и жените за една и съща позиция. Известният психолог Джордан Питърсън обяснява, че разликата в заплатите не е толкова заради предубеждения към жените, а се получава заради личностни качества. Например в повечето случаи мъжете са по-напористи, по-амбициозни и по-директни, докато жените са по-нежни, по-чувствителни, по-мили. И в много случаи жените се притесняват да искат увеличение на заплатата и на интервю обикновено искат по-малко пари, защото не искат да се изхвърлят или са по-скромни.
Актрисата Дженифър Лоурънс разбрала колко взимат нейните колеги мъже за същия филм и се ядосала на себе си, че не е била достатъчно упорита при преговорите за заплатата. Тя признава, че се е съгласила на по-малка сума, за да не си спечели славата на човек, с когото се работи трудно. Оттогава Дженифър Лоурънс и други холивудски актриси се борят за равни заплати с мъжете. В крайна сметка – ако не си поискаш, никой няма да ти го даде.
Стереотип №5: Мъжете не бива да плачат
Според проучванията мъжете усещат гняв, тъга и страх също толкова често, колкото и жените, но те изразяват само гнева си, а потискат тъгата и страха (за разлика от жените, които се стараят да потискат гнева си, а изразяват тъга и страх). Освен това много хора, включително и мъже, смятат, че мъжката половина не е особено състрадателна, но чрез психологически тестове е доказано, че мъжете могат да са също толкова състрадателни, колкото и жените.
С други думи, върху мъжете тегне тежък стереотип, че те трябва винаги да са силни и безстрашни.
Ема Уотсън казва: „Ненавиждам идеята, че мъжете нямат право да плачат. Те не могат да изразяват емоциите си, не могат да говорят за това как са и какво чувстват. Ужасно е. Способността да изразиш емоциите си не те прави слаб – прави те човек. Ако в гърдите ти бие сърце и ти пука – това е чудесно!“.
НАЗАД