Всяка година Първия учебен ден се превръща в незабравим момент, както за децата, така и за техните родители. Предлагаме ви да си припомните трепетите, които сте изпитвали като деца с пет български стихотворения. Прочетете ги на своите малчугани, за да създадете заедно незабравими спомени.
Първият учебен ден
Отново за учебната година
разкри училището днес врати.
Звъни звънец из цялата родина —
в села и градове, навред кънти.
И ние, хилядите ученици,
към този звън летим като орляк
и с бодрите си, весели редици
изпълваме училището пак.
От лятото ний носим насъбрани
лъчи и сол от морските води,
свеж лъх от сенчестите ни балкани
и много радост в своите гърди.
А класните ни стаи приветливи
отново срещат ни с „добре дошли“
и забръмчават в утрото щастливи
като роени кошери с пчели.
Изпълнен с този екот многогласен,
от септемврийско слънце озарен,
начало на живота ни прекрасен —
как радостен си, пръв учебен ден!
Елисавета Багряна
Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Иван Вазов
Прощавайте, кукли
Прощавайте, кукли,
голяма, мъничка –
в първо отделение
аз съм ученичка.
Знаят веч да пишат
малките ръчици
колелца, камшици,
кукички, чертици.
Зная да рисувам
къща, чаша, стол
и кученце малко,
вързано за кол.
Знам да броя вече
от едно до пет,
чета във буквара
първия му ред.
Прощавайте, кукли,
голяма, мъничка –
в първо отделение
аз съм ученичка.
Елин Пелин
Първокласник
Да си първокласник - то не е шега.
Колко много грижи имам аз сега.
По часовник ставам - времето следя.
Мирно на чина си трябва да седя...
Пиша, пиша букви и чета на глас,
и разказвам ясно, и внимавам в час...
Много, много грижи имам аз сега.
Да си първокласник - то не е шега.
Калина Малина
Ученик
Ето на, порасна,
ученик си вече -
радостна и горда,
мама днес ми рече.
Примерен да бъдеш
цялата година.
Да четеш, да пишеш
мирничко на чина.
Да не се задяваш
с другите дечица.
Ще ти давам всяка
сутрин по мекица.
Всичкото добре е,
дето казва мама,
но една ме плаши
тук беда голяма.
Как ще ставам рано
сутрин да отивам,
като без да искам,
все се поуспивам!
Стария будилник
трябва да навия –
щом като се съмне
утре, да забие.
Рано да се вдигна,
да не закъснея –
всички да ме гледат
и да ми се смеят.
Елисавета Багряна
НАЗАД