Японските деца понякога ни изглеждат като извънземни – скромни, тихи, организирани, възпитани. Намирайки се в Япония, едва ли ще видите дете, което се тръшка заради каприз или пък ще станете свидетели на истерична криза в супермаркета.
Да повдигнем завесата, разкривайки тайните на японските родители, за да разберем има ли нещо, което можем да приложим в своето ежедневие.
Тайна №1: „Амае”
В Япония не е прието децата да се дават на ясла до навършването на три години. Не се препоръчва използване услугите на баби и детегледачки. До тази възраст детето е едно цяло с майката – заедно спят, заедно са навсякъде - майката носи детето си в старинно приспособление, наречено "онбухимо". Никой не се кара и не наказва децата в предучилищна възраст. За майката нейното дете е идеално и тя понася с любов и търпение всичко, което то прави. В отношението към малките япончета няма строгост и назидателност, въздейства им се в много мека форма. Така оставаш с впечатлението, че сами се възпитават и че Япония е някакъв детски рай, в който няма „забранен плод“.
Този подход според японците формира у детето усещане, че е нужно, значимо, добро и красиво. Затова то не иска да разрушава тази представа и да разочарова майка си.
„Амае“ в приблизителен превод означава привързаност, зависимост от любовта на близките. "Амае" е в основата на взаимоотношенията между родители и деца – малките могат напълно да разчитат на родителите си и не искат да ги разочароват, а възрастните хора се радват на грижите на наследниците си.
Тайна №2: „Икудзи”
Сигурно сте чували за японската система на възпитание „икудзи”. Тя гласи: „Детето до 5 години е Бог; до 15 години е слуга, след 15 години – равен.”
Много хора не разбират за какво всъщност става дума. До 5-та година във възпитанието на детето родителите се водят от традицията „амае“. В този първи етап то бива обгрижвано с безусловна любов и подкрепа. Това не се променя и във втория възрастов етап. Но когато стане по-голямо, започва неговата социализация, чиято главна цел е да осъзнае, че интересите на общността са над интересите на конкретния човек. И родителите му помагат да намери мястото си в обществото. Децата не биват сравнявани едно с друго и никое от тях не се ползва с привилегии. Дух на съперничество няма дори в състезанията.
В третия етап детето се възприема като напълно формирана личност. За възпитание вече е късно, време е да се берат плодовете му.
Тайна №3: Традиционните семейни ценности
Макар във възпитанието на децата основна роля да има майката, голямо значение има общуването им с по-възрастните членове на семейството – баби, дядовци и други роднини. Кръвните връзки в Япония са много важни. Семейството е място за „амае“, затова детето винаги усеща подкрепа, защита, грижа и любов. Отношенията между поколенията са много сърдечни и съвети винаги се търсят от по-възрастните.
Тайна №4: Личният пример
В книгата на Осаму Икено „Япония. Как да я разбереш“ е описан интересен експеримент. Японски и европейски майки били помолени да направят пирамида заедно с децата си. Японските майки показали на децата си как се прави това, а след това ги помолили да опитат сами. Ако детето не се справяло, му показвали още веднъж. А европейските майки подробно обяснявали на децата си какво трябва да направят. След това ги оставяли да построят пирамидата сами. Японските майки никога не изискват от децата да направят нещо, без да им покажат как става на практика. Така със своя личен пример ги подтикват към действие.
Тайна №5: Възпитаване на чувствата
За да живееш в общност, трябва да уважаваш чувствата и да цениш интересите на другите хора. Така учат децата си японските майки. И както обикновено правят това с личния си пример – ценят и уважават чувствата и интересите на децата си. Във възпитанието те много често задействат емоциите. Ако детето счупи играчката си, не му се карат, не го укоряват, че постъпва лошо, че е повредило скъпа вещ. Японската майка ще каже: „Виж, играчката я боли. Сега тя ще плаче.“
Не се опитваме да ви убедим, че японските методи на възпитание са идеални. Но съгласете се, че подкрепата в семейството,любовта и търпението, с което се отглеждат децата, личният пример - това са неща, от които си струва да се поучим.
НАЗАД