Контролът може да изглежда като загриженост, студенината — като независимост, а постоянната критика — като желание да ни помогнат. Когато подобно отношение ни е познато от детството, понякога го приемаме и в любовта, без веднага да забележим колко ни тежи.
Ако родителите са били непредсказуеми, дистанцирани, прекалено взискателни или са решавали всичко вместо нас, някои болезнени модели могат да ни се струват нормални. Това не означава, че съзнателно търсим трудни връзки. По-скоро познатото поведение може да изглежда по-разбираемо — дори когато не ни дава близостта, от която имаме нужда.
1. Партньорът, който представя контрола като грижа
В началото непрекъснатото внимание може да ви харесва, особено ако ви е липсвало като дете. Партньорът иска да знае къде сте, с кого и кога ще се приберете. Дава съвети какво да облечете, къде да отидете и с кого да общувате. Лесно е да разчетете всичко това като знак за силни чувства.
Постепенно обаче интересът се превръща в изискване да съгласувате решенията си с него. Той се сърди, когато действате самостоятелно, и ограничава контактите ви. Ако в семейството обичта е била обвързана с подчинение, тази промяна може да е трудна за разпознаване. Разликата е в свободата: грижата оставя право на собствен избор, а контролът го отнема.
2. Партньорът, който избягва разговорите за чувства
Той държи дистанция, рядко пита как се чувствате и се отдръпва от откровените разговори. В труден момент не получавате подкрепата, на която се надявате. Ако като дете сте свикнали преживяванията ви да бъдат пренебрегвани, може и сега да не очаквате друго — справяте се сами, не молите за помощ и премълчавате нуждите си.
Така липсата на емоционална близост остава болезнена, но позната. Вместо да я разпознаете като проблем във връзката, може да започнете да се стараете още повече: да искате по-малко, да се съобразявате повече и да чакате момента, в който най-сетне ще бъдете чути.
3. Партньорът, който постоянно ви критикува
Външността, работата, приятелите и решенията ви непрекъснато стават повод за забележки. Понякога те са поднесени като шега, друг път — като откровеност, която уж трябва да ви помогне. След разговорите обаче се чувствате все по-неуверени в способностите и привлекателността си.
Ако в детството често са ви засрамвали, осмивали или сравнявали с други, подобна критика може дълго да не ви изглежда неприемлива. Вместо да обърнете внимание на начина, по който партньорът ви говори, започвате да търсите недостатъка в себе си. А това прави отстояването на личните граници още по-трудно.
4. Партньорът, който никога не поема вина
За всяка негова постъпка има оправдание. Той отрича грешките си, прехвърля отговорността върху вас или прекратява разговора при неудобен въпрос. Накрая може да се окажете в позицията да се защитавате дори за нещо, което не сте направили.
Подобен модел може да е познат от семейство, в което възрастният избухва, но обвинява детето, а всяко възражение приема за непослушание или неблагодарност. Във връзката отново започвате да се оправдавате и да търсите собствената си грешка. В здравите отношения обаче и двамата могат да признават пропуските си и да обсъждат конфликтите, без да наказват другия с мълчание.
5. Партньорът, чието настроение постоянно трябва да отгатвате
Днес е нежен и спокоен, утре обикновен въпрос предизвиква раздразнение или скандал. Постепенно започвате да внимавате за всяка дума, да преценявате настроението му предварително и да нагаждате поведението си спрямо него.
Ако реакциите на родителите ви са били непредсказуеми, може още като дете да сте се научили да улавяте най-малката промяна в тона им, за да знаете кога да замълчите. Този навик може да се запази и години по-късно, а постоянното напрежение да ви изглежда като обичайна част от любовта. Близостта обаче не би трябвало да изисква непрекъснато да премервате думите си от страх.
Познатият сценарий не е предопределение
Отношенията с родителите могат да повлияят на представата ви за допустимо поведение и лични граници, но не определят завинаги любовния ви живот. Началото на промяната е да забележите какво се повтаря — не за да търсите виновник в миналото, а за да различавате онова, с което сте свикнали, от отношението, което искате да получавате.
НАЗАД