1. Хората могат и се променят.
Да, хората се променят. В положителна посока. Стига да искат. Стига да чувстват необходимостта от това. Стига да са готови.
Ти се промени от началото на вашата връзка, не е ли така? Промени се и партньорът ти. Промени се начинът, по който комунирате помежду си. Начинът, по който разрешавате конфлитите. Начинът, по който се усещате. Днес сте вече по-зрели, по-спокойни, по-осъзнати. А заедно с вас се промени и връзката ви. Стана по-дълбока, по-улегнала, по-пълноценна. Като вас самите. И като любовта ви.
2. Прошката притежава силата да лекува сърцето и душата.
Прошката лекува сърцето. И душата. Не само на този, на когото се прощава. Най-вече на този, който прощава.
И на това те научи връзката ви. Научи, че когато простиш, освобождаваш себе си и другия. Научи, че когато ти простят, сякаш ти дават шанс за нов живот. Научи, че... да простиш понякога е трудно, но си заслужава. Защото с прошката се възражда не само душата. С прошката се възражда любовта.
3. Миналото има власт над теб само ако му позволиш.
Миналото често заплашва да разруши настоящето. Особено когато носи болка. Но... освен болка миналото носи и урок. Сила. Помъдряване.
Имаше много случаи, когато миналото заставаше между вас, нали? Твоето минало. И неговото. А понякога и вашето общо. Но... с времето научи, че миналото трябва да стои там, където му е мястото - в миналото. Че силата му е толкова голяма, колкото ти му даваш. Че няма смисъл да гледаш назад, защото това ти пречи да гледаш напред. С времето научи, че всичко, което се е случило, е трябвало да се случи - за да стигнете там, където сте. И да бъдете хората, които сте.
4. Компромис не е мръсна дума.
Често си казваме, че да направиш компромис, значи да направиш крачка назад от убежденията си. И от себе си. А не е така. Да направиш компромис значи просто да направиш крачка към другия, да се научиш да чуваш и усещаш другия. Така както чуваш и усещаш себе си.
Това е един от най-важните уроци, които научи - урокът да преодоляваш егото си в името на любовта. Защото вътрешната борба дали да направиш компромис, или не, е всъщност борба дали да останеш верен на егото си, или не. А в истинската връзка няма място за егото. Има място само за любовта...
5. Щастието ти зависи от теб, не от другия.
Трудно и понякога болезнено е да го осъзнаем - че не другият е отговорен за нашето щастие, а ние самите. Както и не другият е виновен за неспособността ни да сме щастливи, а ние самите. Просто защото не другият определя как ще се чувстваме, а ние самите...
Пълноценната връзка те научи, че човекът срещу теб е човек, който ти дава любов, и разбиране и подкрепа... но не може да ти даде щастие. Не и в смисъла, в който жените сме свикнали да гледаме на мъжете. И на любовта. Щастието е нещо, което даваш сама на себе си. Като просто го откриваш и отглеждаш в себе си. Защото щастието е способността да живееш, да мечтаеш и да изпитваш благодарност. Да се радваш на всичко онова, което имаш, и да не се фокусираш върху това, което (си мислиш, че) нямаш. Щастието е богатство, което подаряваш на самата себе си. А след това споделяш с другия, с хората около себе си и със света...
НАЗАД