Попаднахме на този удивителен домашен експеримент, наречен „7 дни тотално съгласие с мъжа”, в който една дама решава, че в продължение на една седмица ще се съгласява с всяко едно решение на мъжа си. И тъй като резултатите и изводите й ни впечатлиха наистина, бихме искали да ги споделим и с теб:
„Споровете в нашето семейство са като въздуха, от който имаме нужда ежедневно. Със съпруга ми не можем да излезем от киносалона, без да влезем в ожесточен спор за това добър ли е бил филмът или пълна загуба на време. Или когато започнем да планираме къде да отидем през лятната отпуска: единият винаги е твърдо за чужбина, а другият - за опознаване на родните кътчета. Със съпруга ми спорим за абсолютно всичко - от това как да възпитаваме кучето ни, по коя пътечка да вървим в парка, трябва ли да купуваме кисело мляко и полезна ли е диетата на Дюкан. И въпреки че тези спорове са станали част от ежедневието ни, те често изтощават и двама ни и вредят на здравата ни връзка. Ето защо реших, че е време да направя нещо и така сметнах за необходимо в рамките на една седмица да спра да отстоявам своята гледна точка.
В продължение на тези седем дни няма да критикувам мъжа си, ще избягвам конфликтни ситуации и няма да давам съвети, когато той има свое виждане за нещата. Ще стана идеалната жена – той ще ми казва своята гледна точка, а аз ще му отговарям: „Да, мили!”, „Както пожелаеш, любими!”. И нито един упрек или поглед накриво! Прекрасно, нали!
Първи ден
Още през първия ден от експеримента ми на пълно покорство, мъжът ми замина в командировка. „Така се получава още по-добре! - помислих си аз. Той е там, аз – тук, всеки прави каквото си иска, няма за какво да спорим, а времето на експеримента си тече. Така може и месец да изкараме.” Но конфликта на интереси ни догони до вечерта. Тъкмо си легнах в леглото, мечтаейки си за здрав сън, когато скучаещият ми съпруг поиска да осъществим видео връзка. С натежало сърце станах от леглото, включих лампите и компютъра и седнах пред камерата. Първият ден на експеримента мина както беше планирано, но вече не бях така въодушевена от него.
Втори ден
„Прибрах се”, уведоми ме със съобщение мъжът ми в 15:17 часа. „Виж какво е направило кучето” и ми изпрати снимка на скъсаните тапети в кухнята в 15:57 часа. „Ама ти какво… Прибрал си се преди 40 минути вкъщи и чак сега отваряш вратата в кухнята?” „Да, замотах се с едни документи в кабинета”... В съзнанието ми започнаха да препускат майчини инстинкти: как може да си толкова безотговорен към едно живо същество? Кучето ни не може да остава само за дълго време. Всеки ден, когато отиваме на работа, кучето си мисли, че сме го изоставили и в паниката си започва да къса всичко, което му попадне. За да намалим щетите, го затваряме в кухнята, въпреки че сърцето ми се свива от мъка. И всяка вечер, тичешком се прибирам от работа, за да пусна кучето от това заточение. А сега 40 минути... 40 минути си вкъщи и да не отвориш вратата! Не можех да си премълча, но и не можех да си позволя обичайния скандал – все пак държа на този експеримент. Дълго мислех, как да изразя позицията си, без да го критикувам, и накрая (слава Богу, че текстовите съобщения не могат да предават интонация) му изпратих: „Какъв удивителен човек си!” И макар съпругът ми да почувства заряда на изказването, формално аз си оставах чиста. А това също се брои за успешен ден, нали?
Трети ден
Имам традиция – през почивните дни да се разхождам в парка. Съпругът ми няма такава и обикновено съботните утрини започват с дълги дебати. Като правило завършват с обиденото ми мърморене, че е по-лесно да извадиш Ескалибур от камъка, отколкото да го убедя в правотата си. Днес се бях примирила, че след първото „не” от негова страна ще отстъпя, за да не стигнем до спор и обида. Но съпругът ми учудващо бързо се съгласи. В парка, окрилена от лесната победа сутринта, се опитах да го уговоря за по-дълга разходка, но се сблъсках с типичното несъгласие. Бяхме на крачка от караница, когато внезапно стигнахме до компромис. Не можех да повярвам, оказва се че и това е възможно в нашето семейство!
Четвърти ден
Неделя. Отново искам разходка в парка, но този път в големия, в другия край на града. Съпругът ми казва, че трябва да работи. Но аз вече съм подготвена към подобен обрат на събитията, затова не му се моля, не се ядосвам, не се обиждам. Имам план Б: взимам постелка, кучето, книга и отивам към малкото езеро, недалеч от дома ни. Да седиш сама е не по-малко приятно, отколкото да сме двама. Днес се чувствам чудесно: първо излязох сред природата и второ - не накарах любимият човек да се чувства гузно.
Пети ден
Много често с мъжа ми се караме за това, че аз се опитвам да му обясня нещо важно за мен, а той не ме слуша (прекалено е зъл, прекалено е уморен, прекалено зает). Днес всичко се случи така, но на обратно. Имах тежък ден. Първо работа, после учене. Прибрах се вкъщи към десет часа вечерта и можех да понеса всичко друго, но не и воденето на сериозен разговор. Съпругът ми в този ден работеше от вкъщи, кипеше от енергия и искаше да си поговорим, като искаше да обсъдим семейния бюджет. Опитах се да взема участие, но бързо забелязах, че имаме различно мнение за дребните неща. Тъкмо щяхме да започнем да спорим, когато се предадох и казах: „Да го направим, както ти искаш”. Мъжът ми реши, че не ми пука за семейния бюджет. Аз реших, че на него не му пука за състоянието ми. Накрая се скарахме и заспахме ядосани един на друг.
Шести ден
Сдобрихме се едва късно вечерта, когато и двамата се върнахме от работа. В своя експеримент винаги да следвам мъжа си, дори тук дочаках неговата инициатива. Съпругът ми просто дойде до мен и ме прегърна – това е неговият начин да възцари мир в семейството. Някои психолози може да кажат, че това не е правилен подход… Но за мен той е ефективен!
Седми ден
Отново се прибрах късно и бях уморена. Моят класически мъж, който влиза в кухнята само, за да хапне, беше приготвил вечеря и беше измил съдовете. А когато забеляза, че дръжката на тенджерата се е разхлабила, отиде за отвертка и я затегна. Първо си помислих, че са го подменили. Но после осъзнах – той просто почувства своята сила, когато аз спрях да го критикувам за всичко.
Тази седмица ми отвори очите за много неща. Тя върна романтиката от първите ни месеци заедно, когато живеехме в различни градове. Тя също така ми припомни колко хармонична двойка сме, защото моята супертревожност компенсира неговата невъзмутимост. Научи ме, че понякога, за да избегнеш скандал, е достатъчно да имаш резервен план. Позволи ми да се поставя на мястото на мъжа ми, тъй като той е този, който най-често се прибира уморен, а аз – кипяща от енергия, му досаждам с всякакви дреболии, а после се обиждам, че той не желае да обсъждаме съвместното ни бъдеще. Накара ме да проумея, че критиката и желанието нещата винаги да стават по моему изсмукват силите и на двама ни. А ние трябва да се грижим един за друг!”
НАЗАД