1. Не съм достатъчно добър човек...
Ничия критика не е по-сурова към нас, отколкото нашата собствена. Никой не е в състояние да потисне самочувствието ни така, както можем да го направим самите ние. И никой не може да ни накара да вярваме в себе си, както можем да го сторим ние. Стига да поискаме...
2. Нямам цел...
Животът без цел е живот, който води единствено и само към едно - депресия, апатия, отчаяние. Ние сме тези, които можем и трябва да намерим целта, която да осмисля дните ни. А каква ще е тя... зависи от нас. Може би да реализираме мечта, от която сме отказали? Може би да изградим по-добър живот за себе си? Може би просто да променяме всеки ден по малко себе си... Не е нужно целта ни да е като всички останали. Важното е само да е нашата!
3. Животът е тежък...
Да, животът невинаги е лек. Невинаги ги дава това, което искаме. Но наистина ли няма за какво да сме благодарни? Нима трудностите, през които минаваме, не ни правят по-силни? Нима сълзите, които сме изплакали, не са направили сърцето ни по-меко? Нима изживяното не ни е променило, не ни е направило по-добри, по-съпричастни, по-мъдри? И нека не забавяме, че в същия момент, в който се оплакваме от живота си, някъде някой би дал всичко, за да е на нашето място и да има нашия живот...
4. Няма да изпитам истинско щастие, докато...
Истинското щастие не е въпрос на условности. А на осъзнаване. Истинското щастие не зависи от това, което имаме в ръцете си. А от това, което усещаме в сърцето си. Истинското щастие не е в това да чакаме нещо да ни се случи, а да сме благодарни за това, което ни се случва. Истинското щастие не зависи от никого и нищо... освен от нас самите. И от нашето решение да бъдем щастливи. Да осъзнаем, че сме щастиви.
5. Късно е да променя живота си...
Поредното оправдание. Поредното бягство. Никога не е късно да бъдем хората, които искаме и можем да бъдем. Никога не е късно да променим мислите си. А заедно с тях - и живота си. Никога не е късно да започнем отначало... Работа, връзка, живот на ново място... Защото самият живот е непрестанна промяна. И вместо да бягаме от нея, вместо да бягаме от възможностите, които животът ни предоставя, нека ги последваме,нека ги сграбчим, нека ги изживеем...
6. Нямам време...
Имаме време за всичко. Имаме повече време, отколкото си мислим. Просто пилеем твърде много от него в колебания, негативни мисли и терзания. Губим време за нещата, които си мислим, че "трябва" да направим, вместо да отделим време на нещата, които искаме да направим. Защото всъщност те са нещата, които наистина трябва да правим...
7. Обречен съм да се провалям...
Провалът е само, когато се откажеш. Всяка падане, всяко разочарование, всеки неуспех е просто урок. Знание. Опит. Колкото повече опитваме, колкото повече научаваме, колкото повече каляваме волята си, толкова по-голям е шансът да успеем. Затова, вместо да мислим за това, което не сме успели да постигнем, нека мислим за това, към което се стремим... Защото ние сме толкова големите, колкото големи са мечтите ни!
Вдъхновено от мрежата... и живота
НАЗАД