Всеобщото мнение е, че антибиотиците трябва да се приемат само в крайни случаи, защото страничните ефекти са доста сериозни. Но с какви традиционни методи можем да заменим антибиотиците? И трябва ли да го правим? Кога могат антибиотиците да ни помогнат и кога не бива да ги приемаме? Как всъщност са създадени антибиотиците?
Днес ще отговорим на тези често задавани въпроси и ще ви представим няколко любопитни факта за този вид лекарства.
Как са възникнали антибиотиците и дали те са „чиста химия“
През 1928 г. Александър Флеминг открива пеницилина – един от първите антибиотици. Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата „Св. Мария“ в Лондон, Флеминг забелязва „ореол“, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. По-скоро това откритие започва да се прилага във фармацията от други учени.
Първите антибиотици наистина са създадени от специфичен вид плесен, а по-късно учените използват бактерии, но в последно време се създават техни аналози, които са синтетично направени. Синтетичните препарати са по-ефективни от тези с естествен произход и на бактериите им е по-трудно да развият резистентност срещу тях. Общото название на антибиотиците и синтетичните препарати е антибактериалните средства.
Големият проблем пред учените е точно резистентността, която развиват някои бактерии срещу антибиотиците, правейки лекарството безполезно.
Можем ли да си произведем антибиотик у дома?
Ето така е изглеждало приготвянето на пеницилин през 1943 г.
А колкото до въпроса – почти невъзможно е да си приготвим сами антибиотици в домашни условия. За целта ни трябва специално оборудване и много познания в областта. Мухълът, който понякога виждаме върху хляба ни, не произвежда антибиотици. Самият Флеминг е прекарал 10 години в опити да създаде пеницилин, чието действие е по-дълготрайно и е подходящ за медицински цели.
Алергията и резистентността към антибиотици
Много хора развиват резистентност към антибиотиците, ако ги използват често. Освен това лекарите се забелязват, че децата на такива хора понякога имат алергия или вродена резистентност към антибиотиците.
Затова в днешно време лекарите избягват да изписват антибиотици при по-леки случаи. Например не се нуждаете от антибиотик за обикновената настинка, защото с нея организмът ви може да се справи и сам.
Кога не се приемат антибиотици:
Ако болестта е предизвикана от вирус, антибиотиците няма да помогнат, защото те се борят с бактериите, а не с вирусите. При по-леки заболявания като настинка, зачервено гърло и течащ нос, дори да са предизвикани от бактерии, не се дават антибиотици.
Кога не трябва да отказвате приема на антибиотици:
Антибиотиците се изписват при сериозни бактериални инфекции, които сериозно застрашават здравето и дори живота ни. Такива са например:
- белодробно възпаление (пневмония)
- чревни инфекции (коремен тиф, дизентерия, салмонелоза и т.н.)
- бактериални заболявания на назофаринкса (синузит, отит, тонзилит, ринофарингит и т.н.)
- инфекции на пикочните пътища (остър цистит, пиелонефрит и т.н.)
- полово предавани болести (гонорея, хламидии и т.н.)
Опасно ли е да се храним с месото на животни, които са приемали антибиотици?
Първо трябва да кажем, че повечето произведени антибиотици не се приемат от хора, а от животни. Според едно американско проучване 80% от закупените антибиотици се използват от животинските ферми. Животновъдите използват антибиотиците както за лекуване на заболявания, така и за увеличаване на продукцията, тъй като е доказано, че антибиотиците водят до снасянето на повече яйца, произвеждането на повечето мляко и т.н. Освен това смъртността при животните значително намалява.
Според учените точно тези практики водят до появата на резистентни бактерии, които от животното преминават в почвата и могат да разболеят хората.
А сега да се върнем на въпроса – според проучванията в самото месо изключително рядко има някакви остатъци от антибиотиците, но ако се открият следи от лекарства според регулациите на ЕС такова месо не може да бъде пуснато на пазара. Все пак термичната обработка е препоръчителна, така че избягвайте да ядете недоизпечено месо, сурови яйца, сурова риба и непастьоризирано мляко.
Лукът, чесънът и джинджифилът са наричат „естествени антибиотици“. Помагат ли наистина?
Тези растения съдържат много полезни съставки, които подобряват имунната система и ни помагат да се преборим с вирусите, бактериите, гъбичките и паразитите. Затова се използват в традиционната медицина на различни народи от векове. Но те не могат да заменят антибиотиците.
Всъщност самолечението с билки може да е дори опасно, ако инфекцията е сериозна или се прекали с дозата. В Китай, където традиционната медицина е много популярна, най-редовно в болниците постъпват хора със симптоми на отравянето, след като са опитали да се лекуват с билки.
Интересно е, че някои билки дори могат да попречат на синтетичните лекарства, които приемаме. Например жълтият кантарион отслабва действието на противозачатъчните. Но и някои антибиотици намаляват ефекта от противозачатъчните, затова е важно да четем листовката.
Сиренето с плесен съдържа ли антибиотици?
Не. Друг вид плесен се използва за производството на такова сирене, но консумирането му в малки количества е полезно за чревния ни тракт.
Мравките също използват антибиотици
Хората не са единствените създания, които са усвоили производството на антибиотици. Например някои видове мравки строят мравуняци върху компост от плесен, който използват за храна. Но понякога мравунякът им бива засегнат от друга паразитна плесен и организмът на мравките започва да синтезира антибактерия, която отделя антибиотик, който убива паразитната плесен.
НАЗАД