7 неща, които ви пречат да бъдете невероятни личности!

 

Гледам ви в очите (добре, не съвсем, защото вероятно четете тази статия, но фигуративно си представете, че изгарям като циклон, втренчен във вас точно в този момент) и ви казвам, че нямате шанс. Казвам ви, че ако можете да прочетете тази статия, да погледнете "листа" и да не помислите, че се отнася за вас, тогава трябва да бъдете мъничко притеснени.

 

Всъщност трябва да бъдете доста притеснени. Трябва да захвърлите всичко, с което се занимавате и да обмислите съществуването си на тази планета. Трябва да намерите огледало, да се погледнете в очите, да протегнете ръка и да си ударите няколко шамара.

 

Разбрахте ли? Сега повтаряйте, докато не дойдете на себе си и продължете да четете, когато сте готови.

 

 

 

Не говоря за тежкото, натоварващо учене и зубрене на всичко и следването на целта да завършите първи във випуска. Не говоря и за: застояването, пропускането на класове, пушенето на трева, непрестанните купони и пиенето.. завършването въпреки това, "уменията" и парите, които ви карат да си мислите, че реално можете и знаете.

 

Говоря за това да излезете през врата, да направите няколко крачки, са свършите някои "глупави задачи", това е вид умение! Някои се изнасят от къщата на родителите си, напускат работа и казват: "Майната му на света!", вид умение.

 

Видът умение, което придобивате след като излезете от балона на родителската подкрепа и идеологическата индокринация, завладяла цялата ни образователна система. Уменията могат да бъдат придобити, от този, който е готов да плати цената, за да ги придобие. Умения, които бързо изчезват. Говоря за уменията, които не могат да бъдат научени в класната стая или прочетени в учебниците. Уменията, които можеш да придобиеш след опита; от научаването да летиш след скок от скалите. Уменията, които могат да бъдат получени само след опознаване на истинската ни същност. Когато поставите себе си на ръба. В противен случай рискувате да се провалите. Уменията, които придобивате, когато сте готови да рискувате всичко, за да направите едно невероятно нещо.

 

"По принцип, това, което се опитвам да кажа е, че в тази игра, наречена живот, нямате никакъв шанс..." 

 

 

Защото ви е удобно в собствената ви посредственост и избирате да НЕ опитвате...

 

Защото е по-лесно да мислите за ученето на онзи нов език (програмиране), отколкото реалното му научаване.

 

Защото мислите, че всичко е прекалено трудно и объркано и го отхвърляте или просто казвате: "ще го свърша утре".

 

Защото мразите работата си, но не искате да си намерите нова. По простата причина, че е по-лесно да отхвърлите отхвърлянето.

 

Защото, докато вие седите около отказа да опитате, аз съм там, изпитвайки себе си, научавайки нови неща и проваляйки се колкото е възможно по-бързо.

 

Защото, докато аз се провалям, аз уча и след това регулирайки своя курс се уверявам, че пътят ми е винаги напред. Подобно на процеса на закаляване на стоманата, аз съм в огъня и се оформям. Придобивам формата на меч с полирани ръбове и остър като бръснач нож, който ще ви разполови, ако не сте достатъчно закалени.

 

 

 

Защото трябва да се вписвате.

 

Защото си мислите, че да си различен е готино, само ако сте различни по начина, по който и другите са.

 

Защото ви е страх да прегърнете истинската си същност, поради мисълта как ще ви приемат другите. Мислите, че тъй както вие съдите другите, те съдят вас. 

 

Защото се интересувате повече от нещата, които имате, отколкото от тези, които сте направили.

 

Защото, докато вие харчите парите си за нови дрехи, коли, скъпи вечери и разходки из клубовете, вие инвестирате в мен. И докато вие се опитвате да се впишете в света, аз карам света да се съобразява и впише с мен.

 

Защото аз безразсъдно ще се откажа от цялата несигурност и ще покажа истинската си същност на света. А ще имунизирам себе си срещу влиянието на вашето мнение и ще стоя гол в тълпата от идеи; удобно, знаейки, че вие сте женени за светското, а аз изучавам изключителното.

 

 

 

Защото правите това, което те правят... учите това, което те учат, четете това, което те четат.

 

Защото учите това, което трябва, за да вземете изпитите си и си мислите, че сте умни.

 

Защото си мислите, че ученето е нещо, което хората правят единствено в училище.

 

Защото, докато вие бяхте в колеж, аз учех живота. Защото вместо да уча за света в класната стая, аз излязох навън и го опознах чрез живеене.

 

Защото знам повече, от който и да е лист хартия, даден ви в университета. Защото дали си умен се разбира не от това, което си научил, а от начина, по който живееш. 

 

Защото аз може да нямам известна степен на образование, но ви предизвиквам да намерите тема, по която не мога да разговарям с вас компетентно.

 

Защото аз мога да мина изпитите ви, ако ми се налага, но вие не можете да издържите и секунда дори лице в лице с тестовете, които ми предлага животът. Тестовете, които не се оценяват в проценти или числа. Тестовете, които се класират по едно просто правило: оцеляването!

 

 

 

Защото четете нещата, които за задължителни за четене и нищо повече. 

 

Защото си мислите, че историята е скучна, а философията - глупава!

 

Защото ще предпочетете да гледате MTV, отколкото да изследвате нещо ново, вместо да се гмуркате в главата на друг човек с цел да разберете живота.

 

Защото отказвате да приемете, че цялата сила на света се крие в думите на тези, които са живели преди нас. Всяко едно решение може да се вземе чрез проучване на "многото думи", достъпни за нас сега, както никога преди.

 

Защото вероятно не четете тази статия, въпреки че знаете, че трябва.

 

Защото хората, които четат вече знаят тези неща. 

 

Защото можете да закарате коня до реката, но не можете да го накарате да пие от нея.

 

 

 

Защото взимате информацията си от медиите, контролирани от правителството. 

 

Защото вие не сте склонни да зададете този въпрос: "Ами, ако всичко това е лъжа?" и да приемете възможността това да е така; че просто методите за масово информиране имат пряката задача да ни държат разсеяни. 

 

Защото ме наричате "знаещ всичко", но отказвате да се наречете "незнаещи нищо".

 

Защото аз съм жаден за знание, независимо от темата. 

 

Защото, докато вие сте заети да играете Megapolis или Candy Crush, аз чета за струнната теория и квантовата механика.

 

Защото, докато вие си губите времето, аз се уча да създавам мобилни приложения, да редактирам видео и да създавам уеб сайтове.

 

Защото, ако трябваше да се изправим един срещу друг в дебат, щях да ви смажа. Ще събирам точки, защитавайки собствените си аргументи от всеки един ъгъл, за да разбера всичко, което можете да използвате срещу мен.

 

Защото аз ще накарам себе си да разбера и двете страни, за да мога да споря от ваше име за вас и отново да спечеля; дори след като току-що сте претърпели поражение в същия дебат.

 

 

 

Защото не питате аудиторията.

 

Защото не питате себе си.

 

Защото не разбирате силата на правилно зададените въпроси в живота, уважителните разногласия и отстояването на това, което знаем в лицето на този, който твърди обратното. Неспособни да изпитвате реалността, заседнали в собствената си стратегия за оцеляване в рамите на матрица-стил на монотонност. 

 

Защото знам, че ще ми предоставите цялата информация, която ми е необходима, за да ви унищожа само, ако ви оставя да говорите.

 

Защото аз уча от човешкото поведение, а вие не забелязвате никого другиго освен себе си. 

 

Защото наблюдавам как казвате нещата, които казвате толкова добре, колкото слушам това, което казвате... и вие говорите твърде много!

 

Защото контролът идва не от бълването на невежество, а от правилното структуриране на въпросите ви.

 

Защото аз уча предпоставките на вашите аргументи и ги сривам със земята, преди да получите шанса да ги представите.

 

 

 

Защото отказвате да признаете, че дори не знаете за нещата, които не знаете. 

 

Защото никъде онлайн няма да намерите статия, която да възстанови времето, което сте пропилели в живота си.

 

Защото дори и да ви кажа, че утре всичко ще бъде различно, вие няма да направите нищо по въпроса дотогава. 

 

Защото си мислите, че ако не ви познавам, значи дори не съм ви виждал.

 

Защото вие обикаляте безцелно, без да обръщате внимание на света около себе си. В блажено неведение относно реалността, която е толкова близо до вас, че ако се изплезите ще усетите вкуса на истината и ще разберете колко е вкусна всъщност.

 

Защото ще се пристрастите, неспособни да се отдръпнете от биберона на истината. Най-накрая ще можете да осъзнаете липсата на разбиране и тогава ще видите, тогава ще разберете; че единственото нещо, което ви пречи да постигнете невероятни неща, сте самите ВИЕ.