Често е смятано за много нетактично майките да псуват пред децата си, но всъщност не е съвсем така.
„Пишехме звуци, съставени от две букви преди няколко дни. Като –им, -ен, -ар, -ав и прочие. На едно от листчетата беше написано „---ан“ и децата трябваше да напишат три буквички отпред, за да съставят дума.
„Аха...“, слушах, усмихвайки се учтиво на учителката от детската градина на дъщеря ми. Знаех какво следва.
Учителката продължи „И тогава дъщеря Ви каза – „ами може да сложим „шиб“ отпред“. Бързо се намесих и казах – няма да направим това!“.
Реакцията ми беше въодушевление. Пиша нецензурно и с това се издържам. Почти ми потекоха сълзи.
„Тя пише точно като майка си!“.
„Знам. И аз това си помислих!“, каза ми учителката през смях.
„Добре, но наистина, ще я науча да не пише обидни думички“.
Знам, че „нормалната“ реакция е да откача, че петгодишното ми дете е щяло да каже обидна думичка пред групата си в детската градина. Но аз не гледам на нецензурните думи като на табу.
Не се опитвам да бъда бунтарка или да се правя на готина, просто обичам да псувам. Харесва ми още докато учех за нецензурния език в класовете си по лингвистика в университета (да, лингвистите изучават всички аспекти на езика, включително и вулгарните). Вулгарните думи ме въодушевяват.
В проучване, наречено „Науката на псуването“, изследователите открили, че ако изобщо псуването вреди на децата и на хората, то е в съвсем малък размер. Всъщност те открили, че думата сама по себе си – която и да е дума – не е вредна. Вредата се определя от начина, по който думите са използвани.
Например ако използвате нецензурни думи, за да обиждате и атакувате емоционално детето си – например наричайки го задник – тогава заслужавате да бъдете описани с всички обидни думи на света! Но ако ударите крака си и като рефлекс изкрещите „МАМКА МУ“ – поздравления, вие сте нормални.
Псувам пред децата си. Не им забранявам да изричат лоши думи. Казвам им, че не трябва да го правят в училище или когато разговарят с приятелите си. Обяснявам им, че никога не трябва да ги употребяват по адрес на други хора. Но все пак псуването не е проблем в нашия дом. Смятам, че така е по-добре за децата ми.
Ето седем причини майките, които псуват да са най-добрите майки:
1. Казват всичко директно пред децата си.
Без ходене на пръсти около деликатните теми. Без обяснения, оцветени в розово. Без увъртания. Без захаросани версии на историите. Можете ли да си представите колко тийнейджърски бременности можеха да бъдат предотвратени с директен разговор за секса у дома? Ако спиш с момче или момиче, можеш да се заразиш със заболяване,п редаване по полов път, които могат да накарат половите ти органи да заприличат на изгнили банани. Точка.
2. Те са безсрамно цветущи.
Когато обичам нещо – кафе, вино, изкуство, бекон – това е е*аси якото нещо за мен. Празнувам живота с нецензурни думи. Какъв по-хубав начин да учите децата си да бъдат страстни към живота и всичките му невероятни дарове?
3. Нямат проблем да бъдат кучки
Въобще не ме е*е дали ще бъда възприемана по даден начин. Не ми пука дали казвам „не“ на хората. Не ме е грижа, ако някой си мисли, че съм кучка, говорейки срещу омразата, дискриминацията и фанатизма. Безпощадна съм в това да застана зад дъщерите си и техните права. Това се нарича увереност, приятели.
4. Не приемат нещата прекалено сериозно.
Използвам мръсни думи, за да се изразя правилно и адекватно да покажа емоциите си, независимо дали са щастливи или тъжни. Няма нищо лошо в няколко поставени на място нецензурни думи. Псувайки през трудните ситуации съм по-малко склонна да реагирам пресилено по друг начин. Мисля, че това е добър урок за децата. Те трябва да могат да изразят чувствата си по очистителен и продуктивен начин. И ако ругатните им помагат да стигнат до там, нека така да бъде.
5. Защитават децата си без страх.
Всеки, който се е*ава с децата им ще бъде разкъсан на милиони парченца от острите им езици. Хайде де, предизвиквам ви да бъдете задници с децата ми! Точно от тази подкрепа се нуждаят децата.
6. Разказват историите по страхотен начин.
Има причина блоговете на псуващи майки да са хит в интернет. Те разказват най-завладяващите и забавни истории. Да научиш детето си да разказва хубава и завладяваща история е дар, който ще им помогне да пишат съчиненията си в училище. Или да получат „Отличен“ на проекта по история. Или да се справят с интервюто си за работа. Разбира се, стига да знаят, че на тези места не е уместно да се използва нецензурен език.
7. Те са много либерални.
Майка, на която не й пука дали ще използва псувня или не, е много отворена към света и не съди никого. Тя не се тревожи, че светът ще я съди. Децата трябва да бъдат възпитани да бъдат толерантни, съпричастни и да не съдят. Също така трябва да знаят, че когато някой се държи като задник със тях, едно „Върви на майната си“ е напълно оправдан отговор.
Затова можем ли да зарежем изисканата граматика и елитарните езикови правила? Искам да говоря С децата си, а не да говоря НА тях. Псуването е знак на уважение (а не на неуважение) и искам да ги науча на това, за да могат и те да научат някого, че това не е най-страшното нещо на света. А ако на вас не ви харесва... ами майната ви!
Сара Хосеини
НАЗАД