Деликатен е моментът, в който осъзнаваш, че някой, с когото си била много близка, вече не е част от живота ти. Понякога това може да е много болезнен извод и затова често предпочитаме да си затваряме очите пред факта, че приятелството е приключило. Ето няколко категорични признака обаче, че това действително се е случило, независимо дали го приемаме, или не:
Вечно ти си тази, която търси контакт
Не си спомняш последния път, в който тя те е потърсила с желанието да се видите. Или просто всеки път, когато случайно се срещнете някъде, било то и онлайн, казва „скоро трябва да пием по кафе, забравихме се“ и дотам. Никаква инициатива. Лека по лека усещаш, че и у теб желанието за среща намалява, тъй като от много време продължаваш да си единствената, която търси контакт. Което е доста демотивиращо.
Тя е вечно заета
Дори в крайна сметка да сте успели да се уговорите нещо, винаги в последния момент се оказва, че тя има друга по-спешна работа. Отстрани изглежда сякаш е най-заетият човек на света. Ако не е работа, ще е нещо, свързано с лични дела. Истината обаче е, че в рамките на няколко месеца дори мозъчен хирург с тежък трудов график и семейство от 5 деца ще успее да отдели един час, ако пожелае да се види с приятел.
Интересуват ви съвсем различни неща
С времето сте попаднали в съвсем различни среди. Твоят начин на живот и дневен график няма нищо общо с нейния. В приоритетите ви отсъстват допирни точки. Дали това означава, че ти правиш кариера, а тя се е отдала на семейството, че ти спортуваш и се храниш здравословно, а тя все още избухва до късно по дискотеките, или пък нещо друго – няма значение. Просто интересите ви изобщо не се покриват и нуждата от комуникация естествено намалява.
Чувствате се неловко в компанията си
Когато се видите, просто вече не е същото. Няма я познатата непринуденост на разговора, смешките и приятното изкарване. Във въздуха има напрежение и общуването преминава сякаш по задължение с идеята да приключи възможно най-бързо. Ако замълчите, това носи тягостно чувство и се опитвате да запълвате тишината с общи приказки, каквито преди никога не ви се е налагало да си говорите.
Научаваш случайно важни неща за живота й
След като не сте се виждали не е ясно откога, или пък сте, но е било доста посредствено като комуникация – случайно разбираш, че тя ще се жени, или пък чака дете. Или е спечелила важна стипендия и заминава за някъде за две години. Или нещо от сорта... Внезапно осъзнаваш, че изобщо не намира за необходимо да те информира за това, което се случва в живота й, не само на дневна база, но и изобщо. Едва ли има по-голям знак от това, че всъщност не сте си толкова близки.
Просто не те разбира
Ако се опиташ да разчупиш ледовете с разговор за нещата, които наистина те интересуват, срещаш стена от неразбиране или направо пълен игнор. Изглежда, сякаш че човекът, с когото преди спокойно си могла да обсъждаш всичките си мисли и настроения, сега е адски далеч от това, което те интересува и дори приема нещата, които споделяш за маловажни, глупави, странни и т.н. От друга страна самата ти чувстваш доста далечни темите, които са важни за нея и всичко, което тя предпочита да обсъжда с теб.
Хората забелязват, че не общувате или дори не са чували за този човек
Казват, че една картина се вижда по-добре от далеч, отколкото от близо. Моментът, в който останалите ти приятели те питат какво се случва с еди-кой си и защо не са го виждали от векове е достатъчно показателен, че приятелство между вас вече не съществува. Поне не и в пълния смисъл на думата. Да не говорим, че имаш и нови хора около себе си, които дори не са чували нищо за въпросния човек. Но пък са до теб. И най-вероятно са заели мястото му заслужено и пълноценно.
НАЗАД