Щастието в любовта не зависи само от това дали си пасваме с партньора или не. То се случва само, когато сме готови да се впуснем в отношения с него и да го допуснем до най-интимните си мисли и чувства. Страхът от това може да съсипе всяка обич и да я превърне в бреме.
Страхът контролира живота ни по много начини, независимо дали сме наясно с това или не. Още от детството ние оформяме нашите реакции спрямо страховете. Те стават като наш навик, ние реагираме по съответния начин и като възрастни. Нашите най-ранни реакции продължават да съществуват в настоящето ни и повлияват на начина, по който функционираме и се отнасяме с другите. Лиса Файърстоун, американски психолог и психоаналитик, говори за седем страхове, които влияят на живота ни. Тези страхове имат опустошителна власт над нашите любовни отношения.
Седемте страхове възникват от седем типа преживявания, които ние всички сме минали по време на седем различни етапа от нашето детство. Тези страхове не ни позволяват да се наслаждаваме на живота си и ни поставят спирачки на всяка крачка. За да ги преодолеем, трябва смело и решително да ги заявим пред себе си. Трябва са се огледаме в миналото си и да разберем как нашите индивидуални страхове действат. Така ще бъдем в състояние да ограничим тяхната осакатяваща власт, стреса, който ни носят и да трансформираме тази енергия в нещо полезно.
Ето и кои са седемте смъртни страхове:
1. Страх да не останем сами
Ние се стремим да намерим някой, който може да отговори на нуждите ни. И се трахуваме се да не би да ни игнорират, да не ни отхвърлят или да ни разглеждат като маловажни. Смятаме, че светът не реагира на нашите нужди, затова какъв е смисълът да сте стремим към връзка. Вижда ни се по-добре да сме сами, отколкото да преживеем отказ. И така съвсем сами си поставяме ограниченията да не допускаме никого до себе си.
2. Страх от обвързване
Поради плашещи и болезнени преживявания в миналото, интимното свързване с друг човек ни се струва опасно. Нашите преживявания са ни оставили чувството, че светът не е безопасно място. Страхуваме се от нараняване, така че се оттегляме от връзките си.
Страхът от обвързване често е добре замаскиран дори в хора, които имат връзки. При тях той се изразява с притеснения да преминат на следващ етап в отношенията с партньора. Докато всичко е като на шега, докато с партньора са само гаджета, за тях е безопасно. Но заговори ли се за брак, деца, ангажименти – тези хора сякаш получават паник атака.
3. Страх от това да не бъдем изоставени
След като се свържем емоционално с някого, се страхуваме да не бъдем изоставени, да не бъдат пренебрегнати собствените ни нужди, да не бъдем погълнати от другия. В който и да е от случаите, ние усещаме, че светът не е надеждно място. Ние живеем в страх от емоционално изоставяне. Вследствие на това можем да станем прилепващи и зависими или крайно независими и самостоятелни – или пък и двете.
4. Страх от загуба на идентичност
Ако в житейския ни опит ние сме били отхвърляни често и сме били наказвани, за това кои сме и какви сме, в настоящето започваме да се страхуваме да отстояваме позицията си и да заявяваме във връзките си нашите потребности. Вярваме, че светът не ни позволява да бъдем наистина себе си.
Вследствие на това ние може да спрем да общуваме или обратното - да имаме твърде големи претенции към околните, с цел отмъщение. Дори може да станем пасивно-агресивни, за да покажем колко сме специални, неповторими и уникални. В такъв случай се боим, че връзката отнема от нашата идентичност.
5. Страх от липса на реципрочност във връзката
Много хора сравняват любовта, грижите и вниманието, което отделят на другия, с тези, които получават от него. В тези сметки понякога се получава, че те са по-щедрите, а отсрещната страна се пести. Проблемът, че обичат твърде много другия, а той не им отговаря реципрочно, се задълбочава в отношенията и често води до някой от по-горните страхове – че ще бъдат използвани и захвърлени или че например не са достатъчно добри за партньора, с когото са
6. Страх от провал
Когато сме обичали, но сме загубили човека до себе си, често приемаме това за провал на връзката. Това може да доведе до страх да се доверим на друг, нов човек. Така ставаме пасивни, не рискуваме достатъчно и не се стремим към успех в отношенията си. Дори сами ги саботираме, за да дойде по-бързо предизвестеният им финал.
7. Страх от липса на признаване
Ако не сме получили приемането, от което сме се нуждаели в отношенията, ние оставаме с усещането, че не ни възприемат и признават такива, каквито сме. Това усещане може да се запази през целия ни живот.
Също така се страхуваме, че другите ще ни обичат и зачитат, само ако сме това, което те искат да бъдем. Това е страх, който отново ни кара да потискаме и не зачитаме себе си, за да не се oтключи някой от най-лошите сценарии в главите ни – да бъдем отхвърлени.
Ние може постоянно да се стремим да бъдем видени и признати от другите, но също така може да преминем в другата крайност - да спрем да търсим връзка заради гнева, унижението или срама, живеещи в нас.
Всички тези страхове са дълбоко залегнали в изграждането на една връзка. Много двойки интуитивно ги преборват заедно по време на общия си живот. Но често тези дълбоки страхове и комплекси са само в единия от двамата партньори. Тогава най-добрата стратегия е той сам да поеме инициативата, за да ги отстрани.
НАЗАД