8 грешки, които правим с първото си дете

Споделяме с вас историята на една майка, която е минала по пътя на грешките с първото си дете. Грешки, които почти всеки родител допуска, когато за първи път държи новороденото си отроче.

„Когато започнах да разопаковам вещите на първото си дете, докато чаках второто, започнах да си спомням неща, които отдавна бях забравила. Не можех да повярвам колко много грешки съм допуснала, мислейки си, че са най-правилното нещо за мен и за детето. Именно поради тази причина искам да споделя с вас нещата които никога не трябваше да правя.

Да плача, когато бебето плаче – с първото си дете усещах странна смесица от хормони и паника, че не мога да се справя. Поради тази причина, когато детето ми се разплачеше, много често аз се присъединявах. Сега имам нова мантра и тя е: „Че бебетата плачат! И това е нормално!“

Внимание с бибероните – когато детето ми се отказа от първия си биберон, аз ликувах. Мислех си, че съм някаква супер мама, която без грам усилие е отказала бебето си от залъгалките. Лъжех се! Зърното ми ги замести. В резултат, постоянно кървях, но си мислех, че за да бъда добра майка, трябва да търпя! Голяма грешка, която няма да повторя.

Обсебване – Имах проблем с това някой да държи бебето ми. След като бях носила това същество 9 месеца в корема си, имах усещането, че тя принадлежи на мен! В резултат почти не спях и не виждах близките и приятелите си. Сега вече знам, че майката заема специално място, винаги, а любовта към детето трябва да се споделя от най-близките.

Обвинения, че правя всичко грешно – Постоянно се упреквах, че бебето ми плаче в колата, че спи само в люлка, че перманентно допускам грешки, защото не се вписваме в общите разбирания и норми. Сега знам, че всяка майка минава през това, докато опознае детето си. Вече вдишвам и издишвам дълбоко няколко пъти, без да се паникьосвам и действам с много търпение и увереност.

Не приемах помощ – Преди да родя, родителите ми предлагаха да наемем жена, която да ме сменя понякога през нощта. Отказвах! Исках да правя всичко сама. Усетих каква голяма грешка съм направила, когато бебчо не искаше да спи в следващите седем месеца! Този път ще приема всякаква помощ, без да се поколебая.

Прекалено много разчитах на експерти – Боже! Само като се замисля за парите, които вложих в книги и всякакви други курсове за хранене, поведение, възпитание... оказа се, че не ми бяха от помощ. Това, което научих от близките си, минали през отглеждането на дете, беше безценно. Сега се доверявам на себе си. Освен това съм способна да поискам съвет - нещо важно и естествено.

Паника покрай важни събития – Дъщеря ми започна да ходи на балет и гимнастика, когато беше на три. Изпадах в ужас, когато падаше, докато се упражнява у дома. Сега съжалявам,че съм изхабила толкова енергия в притеснение да не ѝ стане нещо. Това е една прекрасна част от нейното израстване, а всеки концерт беше повод за радост, а не за драми. Нещо, което не разбирах тогава.

Ще се опитам да се насладя на всеки момент – Сега осъзнавам, че прекалено много съм се тревожила, когато е трябвало да се радвам на времето с моето бебе. Минутите летят – дори нямам представа кога мина първата една година. Иска ми се да можех да върна времето, за да виждам, чувствам и да се смея повече на нещата, които се случват.