Нещастната връзка ни причинява много стрес и тревоги. Може дори да предизвика клинична депресия. Въпреки това много хора се страхуват от раздялата и продължат да правят всичко възможно, за да спасят връзката си, дори и най-хубавите им моменти да са безвъзвратно отминали. Всъщност има куп причини, поради които хората остават в една нещастна връзка.

Днес решихме да разберем защо някои двойки се страхуват да се разделят, дори когато любовта помежду им отдавна се е изпарила.

1. Ниско самочувствие

Ниското самочувствие е една от основните причини хората да се впускат в нездравословни връзки или да търпят неправилно отношение от останалите. Психолозите твърдят, че хората, които не осъзнават своите добри качества и положителни страни, подсъзнателно очакват другите да се държат лошо с тях. Такива хора наистина не вярват, че заслужават да бъдат обичани.

Психолозите дават няколко препоръки за онези, които все попадат в токсични връзки заради ниско самочувствие и неувереност:

  • Инвестирайте в себе си и се развивайте. Започнете ново хоби, запишете се на курс или заминете на почивка. За да ви обичат, и вие трябва да обичате себе си и да се харесвате такива, каквито сте.
  • Простете си. Престанете да се обвинявате за грешките от миналото и се съсредоточете върху бъдещето.
  • Отнасяйте се мило към себе си. Не казвайте неща като „Аз съм голяма загубенячка“ или „Такава съм глупачка, че се вързах...“. Спрете да се обвинявате и да се самобичувате.
  • Отворете очите си за собствените ви предимства. Повярвайте в себе си и ще започнете да привличате по-стойностни хора.

2. Възраст

В обществото все още съществуват стереотипи като този, че животът свършва след 40-годишна възраст и след това не е възможно да намериш истинска любов. Даже бихме казали, че при жените възрастта е около 35 години, а страхът от самотата е една от основните причини много двойки да предпочитат да останат заедно. Социолозите обаче твърдят, че хората могат да уредят личния си живот на всяка възраст. Почти половината от жените на възраст над 45 години, които са преминали през развод, заявяват, че след развода се чувстват по-щастливи от всякога.

Психотерапевтът Шарлот Фридман твърди, че разводът в зряла възраст си има своите предимства:

  • Вероятно децата ви вече са пораснали. Сега сте свободни да правите каквото си поискате – да пътувате, да се занимавате с хобитата ви и да посветите времето на себе си.
  • Вече сте финансови независими и най-накрая можете да изберете човек, който да ви направи наистина щастливи. Или можете да изберете да останете сама - това е вашият живот и само от вас зависи какво ще правите с него.

3. Пари

Един нещастен брак може да се превърне в капан, а парите да са единственото нещо, което да свързва двамата съпрузи. Според едно британско проучване основната причина, поради която хората остават заедно, въпреки липсата на любов и взаимно разбирателство, е страхът. И един от най-големите страхове е страхът от безпаричието. 20% от 2 000 анкетирани двойки заявяват, че не биха се развели, освен ако не се чувстват напълно стабилни финансово.

Психолозите препоръчват съпрузите да се стремят към финансова независимост в брака и да не загърбват личното си развитие в името на семейството. По този начин ще се избегнат много конфликти, а и ако сте финансово независими, ще можете да напуснете човека до себе си във всеки един момент, вместо да чакате изгоден случай или да търпите цял живот.

4. Натискът на обществото

Понякога един нещастен брак може да продължава с години заради външен натиск. Например социалната стигма върху разведените или неодобрението на по-възрастните роднини, които увещават младите да останат заедно. Някои хора се притесняват толкова много за това, което ще кажат техните роднини, съседи и колеги, че са готови да останат дълги години в една нещастна връзка.

Но решението за развода трябва да се вземе от двама души. Актрисата Гуинет Полтроу споделя опита си от своя развод. Тя казва, че преди окончателната раздяла двамата трябва да обсъдят какво предстои след това, за да могат да се разделят мирно и да бъдат подготвени. По този ще намалят влиянието на хората около тях.

5. „Не е перфектен, но си е мой“

„Поне не съм самотен“ е мотото на хората, които не смеят да сложат край на нещастната си връзка. Причината за това е, че не могат да видят останалите възможности или предпочитат да играят на сигурно. Някои скорошни проучвания показват, че една жена е по-склонна да подаде молба за развод, ако има голям избор от потенциални партньори и финансова стабилност.

Хората, които се страхуват да рискуват, са обзети от безнадеждност и вярват, че познатият, макар и лош партньор, е по-добър от един потенциално страхотен партньор, който може никога да не се появи. В много такива двойки двамата се държат като познати, живеещи под един покрив, вместо като любовници. Във връзката им няма страст и любов, но всичко е „сигурно“ и добре познато, затова и не е страшно.

Решението на такъв проблем е да работите върху себе си и да си повдигнете самочувствието. Станете по-добри, поживейте сами и не се примирявайте.

6. Децата

Децата са една от основните причини двама души да не искат да се разведат. И това всъщност е съвсем разбираемо - всички сме наясно с негативните ефекти, които разводът оказва върху децата, които могат да се почувстват виновни или несигурни. Психолозите обаче твърдят, че родителите трябва да погледнат нещата от различен ъгъл.

Децата, чиито родители имат нещастен брак, но отказват да се разделят, всекидневно усещат психическо напрежение и съвсем ясно виждат колко влошени за взаимоотношенията между родителите им. Родителите, които постоянно си крещят, съсипват живота на детето – карат го да се обвинява за случващото се и непрекъснато да се тревожи за това, че родителите му не са щастливи. Нещо повече – показват му, че бракът всъщност е един доста нещастен съюз, който причинява само болка. Един ден, когато детето порасне, то ще има зад гърба си само един много лош пример, който ще го възпира да се обвърже сериозно и изцяло.

Ето защо е по-добре да се разведете цивилизовано, вместо всеки ден да си крещите. След раздялата е важно да се отнасяте с уважение към другия заради доброто на децата.

7. Убеждението, че щастливи бракове не съществуват

Някои хора смятат, че щастливите връзки изобщо не съществуват и затова си примиряват с нещастния си брак. Психолозите смятат, че това убеждение се заражда още в детството - може би родителите ви не са ви дали добър пример (нещо, което споменахме и в предната точка) или пък първата ви любов се е оказала огромно разочарование.

Много често съпрузите свикват да живеят в неразбирателство и не възнамеряват да се развеждат, дори и след като осъзнаят безплодността на брака си. Оказва се, че навикът е също толкова важен за една връзка, колкото са страстта и интимността. Ето защо нещастните бракове могат да продължават с години. Психолозите препоръчват да се обърнете към терапевт, за да промените тези свои възгледи.

8. Надеждата за едно по-добро бъдеще

Много двойки остават заедно не защото са щастливи в момента, а просто защото  се надяват, че един ден (отново) ще бъдат щастливи. Психологът Ливай Бейкър е изследвал това явление. Оказва се, че надеждата за едно по-добро бъдеще е често срещана спойка, която поддържа съпрузите заедно, дори и да имат нещастен брак. Както се казва – надеждата умира последна.

Психотерапевтът Джейк Игъл посочва още една причина за това явление – „холивудското промиване на мозъци“. Игъл казва, че романтичните филми, в които героите винаги остават заедно и въпреки всички трудности, нещата се нареждат и те заживяват щастливо, карат обикновените хора да вярват, че това може да се случи и в живота. Но това изобщо не е така! В действителност хората не се променят току-така, а щастливият край не е задължителен.

Психолозите твърдят, че хората, които се намират в такава ситуация, имат две възможности:

  • Не чакайте половинката ви да се промени, а вместо това променете отношението си към неговите несъвършенства – приемете ги и ще започнете да дишате по-спокойно.
  • Ако обаче говорим за сериозни проблеми и неща, които никога няма да можете да преглътнете – не чакайте, не си губете времето и си тръгнете.