Повечето родители биха направили всичко, за да бъде детето им щастливо и успяло в живота, но понякога дори и онези с най-добри намерения допускат грешки. А големите, дори и несъзнателни родителски грешки оказват влияние върху целия ни живот като възрастни.
Ето кои са големите грешки, които много родители допускат, но не го осъзнават:
1. Не показват любовта си достатъчно често
За малкото дете мама и татко са най-важните хора в целия свят. И ако детето не усеща любовта им, самочувствието му рухва и цял живот смята, че не е достойно за обичане. Заради това много възрастни се подлагат на пластични операции и се надяват, че ако променят външността си, ще заслужат чуждата любов.
Други пък си обещават да засипят собственото си дете с много обич, но страховете от детството им превръщат грижата в мания за контрол – такива хора се страхуват да не загубят децата си или някой да не им ги отнеме, затова имат нужда да контролират всяка крачка на децата си, които по този начин растат нещастни.
2. Опитват се да контролират всяка крачка на детето
Децата, чиито родители се опитват да ги контролират постоянно, не успяват да израснат емоционално и имат много проблеми с бъдещите си връзки.
Те не знаят как да се учат от грешките си, често си мислят, че светът се върти около тях, не могат да взимат самостоятелни решения и не знаят как да се държат в една връзка с друг зрял човек.
3. Не насърчават детето си да взима собствени решения
Когато родителите взимат решения вместо децата си, те отнемат независимостта им и ги лишават от възможността да се учат от грешките си и да трупат житейски опит. Всяко дете трябва да знае как да взима решения и как да се справя с последствията от изборите си.
Неспособността да взимат решения ги превръща в несигурни възрастни, които постоянно се нуждаят от чужда помощ или от чуждото одобрение. На такива деца няма да им е лесно да открият своето място в света, защото дори не знаят какво искат.
4. Карат се постоянно пред децата
Ако родителите постоянно се карат, детето може да реши, че то е причината. Или пък тотално ще се отврати от брака и любовните връзки като цяло.
Психолозите забелязват, че момичетата, израснали в такива семейства, постоянно се опитват да доказват на мъжете, че са по-силни от тях и се опитват да се налагат, а младите мъже следват стъпките на бащите си.
5. Очакват невъзможното от децата си
Малкото дете се възхищава на родителите си и понеже те са целият му свят, се опитва да изпълни всичките им желания. Когато обаче не отговори на очакванията им, детето решава, че не е достойно за любовта им.
А ако родителите искат детето им да е перфектно във всичко, това само ще разруши връзката им. Детето постоянно ще е нещастно, защото не е достатъчно добро за родителите си.
Такива хора се страхуват от критика, склонни са да останат в някоя нездравословна връзка, защото не искат връзките им да са „провал“, или пък самите те се опитват да разрушат щастието на детето си.
6. Дресират детето си, за да не им пречи
За съжаление, контролирането на нуждите на детето е нещо обичайно. Родителите често казват на детето си да гледа телевизия или да играе на таблета си, за да не им пречи. Ако не се случва често, това е нещо нормално, но ако се случва редовно и родителят се опитва да дресира детето си, за да не го занимава с детските си проблеми, детето няма да се научи на самостоятелност. То ще чака другите да му казват какво да прави и как да се държи. Ще чака някой друг да реши проблемите му и ще се превърне в един зависим възрастен.
7. Бащата не обръща внимание на детето си
Важно е и двамата родители да обръщат внимание на децата си, но по-често бащата е този, който не взима активно участие в живота на децата си.
Момчетата, израснали без бащина любов, много често повтарят грешките на баща си и също пренебрегват децата си. Момичетата пък имат трудности при любовните връзки. Те често избират мъже, които приличат на баща им, за да компенсират липсата на любов, в същото време обаче са много подозрителни към мъжете и могат сами да подкопаят щастието си.
8. Пренебрегват чувствата на детето
Понякога децата се разстройват за неща, които ни се струват като големи глупости, и вместо съчувствие те чуват от нас реплики като „Спри да плачеш“, „Стига си ревала за глупости“ или „Момчетата не плачат“. Но истината е, че децата нямат нашия опит и нещо малко може да е много значимо за тях. Ако пренебрегваме чувствата му, детето започва да потиска емоциите си, защото не знае как по здравословен начин да се справи с тях.
Когато пораснат, те не знаят как да изразяват емоциите си, а само трупат негативните чувства в себе си, докато един ден просто няма да издържат и ще избухнат.
НАЗАД