9 жени, увековечени от известни художници

Виждали сме много от тези картини, знаем кои са авторите им, но кои са жените на картините? Кои са дамите, послужили за вдъхновение, чийто образ е увековечен за поколенията? Скандали, любовни авантюри и мистерии - някои от тях продължават и до днес...

Мадам Х – Джон Сингър Сарджънт

Джон Сингър Сарджънт е най-успешният художник на своето време, известен с колекцията си от портрети. Жадуващ за слава, Сарджънт моли дама от висшето общество да бъде модел за неговата живопис. Младата Вирджини позира изправена гордо, а главата й е леко в профил. Сарджънт завършва своето произведения и го излага на показ в Париж през 1884 г. Скандал в обществото предизвикват дълбоко изрязаната рокля и мъртвешки белият грим, но това не възпира един от музеите във френската столица да купи картината на Сарджънт през 1916 г.

Пламенната картина на художника очертава класическия му характер, напомняйки ярко на скулптурата „Нощ” на Микеланджело. Лейтън изобразява върху платното английската актриса Дороти Денел в момент, в който тя си почива. Художникът избира Дороти, тъй като за него тя е идеалът за женска красота. Слуховете потвърждават това, което виждаме на картината, Лейтън е бил влюбен в Дороти, но връзката им била невъзможна заради разликата в годините им - тя на 28, той на 70 г.

През 2006 г. известната картина бе продадена на търг в Ню Йорк за повече от 40 млн. долара. Тя е една от поредицата пет живописни творби, които през 1890 г. Винсент ван Гог създава в чест на приятеля си, художника Пол Гоген. Мадам Жину е била собственичката на кафенето, в което двамата художници са прекарвали много часове при престоя си в Арл. Картината била извършена в един от най-тежките периоди за художника, когато той приключва приятелството си с Гоген и отрязва ухото си.

Портретът изразява жената на художника Гала Дали, неговата муза, която той нарича „агент между гения и реалния свят”. В началото на 30-те години на миналия век, Салвадор Дали започва да подписва картините си както със своето, така и с нейното име, показвайки отдадеността и обожанието, които изпитва към Гала. Причинил й много болка поради многобройните си извънбрачни връзки, Дали създава това произведение на изкуството, за да покаже на жената до себе си, че тя е единствена за него, казвайки: „Тя ме спаси от лудостта.”

Един от шедьоврите на холандския художник, в който той използва перлената обица за фокусна точка в картината. Най-предполагаемият факт е, че момичето е Мария Вермер, най-голямата дъщеря на художника. Малко по-късно е публикуван измислен роман със същото име, в което момичето с перлената обица е детегледачка, въпреки това не съществуват никакви исторически доказателства, подкрепящи тази теза. Вермер получава признание за таланта си едва след смъртта си.

Първоначално художникът кръщава картината „Сиво и черно: Майката на художника”. По време на създаването на произведението майката на Уислър е била на 67 г. и за нея е представлявало трудност да позира с часове, без да се движи, ето защо картината е рисувана с месеци. През 1934 г. излиза лозунг с картината на Уислър, на който пише: „В памет и чест на американските майки”. Почитателите на Мистър Бийн пък ще се досетят, че тази творба играеше ключова роля в един от филмите за забавния англичанин.

Пабло Пикасо и Хенриет Теодора Маркович, псевдоним Дора Маар, са двойка в продължение на десетилетие през 30-те и 40-те години на миналия век. Зашеметяващо красивата френска фотографка, поетеса и художничка е най-прочута с ролята си на лична муза, интелектуален партньор, модел и спътник на Пикасо. Известно е, че художникът често е наранявал Хенриет, изобразявайки я в гротескни, ужасяващи форми, но въпреки това любовта им се съхранява с години.

Адел е съпруга на един от спонсорите на твореца, но въпреки това имала и тайна афера с Климт. В резултат на тази история, тя била единствената дама от висшето общество, която художникът се съгласил да рисува два пъти. Оригиналната картина е била открадната от нацистите, но се завръща отново през 2006 г., когато е продадена за рекордните 135 милиона долара.

Повечето хора знаят, че художникът е Леонардо да Винчи, но самоличността на жената все още е загадка за мнозина. Съществуват спекулации, че дамата от картината е автопортрет в женска форма. Въпреки това най-общоприетата теория е, че жената с енигматичната усмивка е Лиза Герадини - съпруга на Франческо ди Бартоломео, който поръчал нарисуването на портрета. Твърди се, че когато Леонардо започнал картината Лиза била на 24 години и имала две деца, често я наричали "Джоконда", което означава весела, игрива. Понастоящем мистериозната дама пребивава в Лувъра, където е построена специална стая само за нея. 

А кои са вашите любими женски образи в изкуството?