Може да си мислите, че съпругът ви е мързеливец, но има шанс вие да сте твърде контролираща.
Отне ми дълго време да разбера, че когато се прибера у дома след работа, трябва да омекна и да захвърля маската, която действа толкова добре в офиса. Боря се с това през цялото време и се опитвам да притъпя кариеристката, гонеща целите си, преди да прекарвам време с годеника си.
В работата ми за мен е нормално да раздавам заповеди, да управлявам хората и да се уверявам, че всичко се свършва както трябва. Не е изненада, че този подход има ужасен ефект у дома.
Щом осъзнах, че това е сериозен проблем за мен и вреди на връзките ми, започнах да забелязвам колко често мотивираните кариеристки имат проблеми в създаването и задържането на романтични връзки със силни мъже, които си заслужават. Те изглежда имат всичко на работното място, но когато се приберат у дома, нещо им липсва. Понякога показват знаци на контролиращо поведение, които карат партньорът им да бяга.
Ако оставите настрана факта, че успешната кариера изисква много време и се фокусирате върху поведението на жената в семейния живот, става кристално ясно, че същите черти, които са полезни в офиса - лидерство, заявяването на ясни очаквания и целенасочеността, не са толкова ефективни у дома.
Шефовете са награждавани за това да бъдат шефове. Това е чудесно нещо на работното място. Проблемът е, че това, което работи у дома - сътрудничество, компромиси, получаване на помощ и избирането на правилните битки - не е особено ценено в офиса.
Забелязала съм, че моите познати жени, които са ефективни шефове на работното място, нямат особен успех в любовта. Те често казват неща като: “Е, казах му какво искам, какво трябва да направи и той просто не се справя. Имам чувството, че аз трябва да върша всичко или то просто ще си остане така” или “Той просто не ми помага достатъчно”.
Веднага ставам подозрителна за тези изявления. Почвам да се чудя дали е истина, че нищо не се свършва или това, че мъжът дори не опитва. Нищо ли не прави? Или пък прави, но не по начина, по който иска?
Дали нейното микроуправление наистина създава омагьосан кръг, в който тя мрънка, той се отдръпва, тя мрънка повече, той опитва да помогне, но каквото и да направи, не е достатъчно за нея? Ако внезапно спре да критикува, какво ще се случи? Накрая тя ще се срине и ще изпълни задачата сама "по правилния начин", доказвайки кой дърпа конците във връзката.
Недоволството и напрежението се изграждат между двойката. Този срив в комуникацията служи за непреднамерено затвърждаване на нейното отношение, че не получава помощта, от която отчаяно се нуждае, което още повече дърпа връзката надолу.
Мъжът започва да се чувства като дете, което се мъчи да си напише домашното. Той се отдръпва и започва да се чувства сякаш усилията му да направи любимата си щастлива са напразни. Това кара хората да изричат неща като: "Независимо какво правя, тя никога не е доволна". Това е целувката на смъртта!
Бих искала да се обзаложа, че става доста напрягащо, когато единият човек има по-ясни времеви рамки и очаквания за това какво трябва да се случи и кога. Това става двойно по-силно при жените, които работят дълги часове и искат да се завърнат в определена обстановка след работа.
Ако неговите времеви рамки за това да направи нещо за нея (например да свърши домакинската работа) се различават от нейните, тя често започва да се чуди дали е била чута, затова повтаря. С течение на времето този омагьосан кръг води до неговото бягство.
Ето някои въпроси, които ще ви помогнат да определите дали не сте твърде контролиращи във връзката:
- Мръщите ли се, когато получавате помощ или се налага да разчитате на други? Очаквате ли те да се провалят в това да направят нещо по правилния начин?
- Имате ли много правила и очаквания към партньора си?
- Усещате ли, че давате много предположения, непоискани съвети или това, което бихте нарекли “конструктивна критика”?
- Ако настъпи неприятна ситуация, вие ли сте първите, които поемате контрола и заповядвате на останалите какво да правят?
- Настоявате ли винаги да сте прави, последната дума да е ваша или нещата да се вършат винаги по вашия начин?
- Планирате ли детайлно и най-обикновените активности?
- Смятате ли се за “шофьор от задната седалка”?
- Става ли ви некомфортно, когато обстановката около вас не е такава, каквато би трябвало да бъде?
- Как се чувствате, когато закъснеете заради някого или нещата не вървят по план?
НАЗАД