И чувствам ли се сам-сама и ничия,
подмамена от мимолетна слава,
ранена от студени безразличия,
той властно, мълчаливо ме спасява.
("На баща ми“, П. Дубарова)
След текста за майките и способността им да се загубят и намерят отново в любовта към детето си, един мъж логично попита „А тати?“. И понеже няма кака да разкажа историята от гледната точка на татковците, ще се опитам да я разкажа от тази на дъщерите.
Връзката между баща и дъщеря се изгражда бавно, с много грижа и внимание, с много нежност и вдъхновение. Бавно любовта помежду им расте, бавно се опознават и откриват, бавно се намират. И ако любовта между майка и дете е мигновена, от пръв поглед, от пръв допир, от първа прегръдка, то тази между татко и бебе е като растение, което засяваш и търпеливо обгрижваш, докато го гледаш как расте. И мислейки и за моя баща, наистина трудно откривам думи различни от нежност, сигурност, сила и обич, които да описват погледа му всеки път, когато се обърне към мен.
Връзката между баща и дъщеря е специална.
Дъщерите са принцесите на своите бащи.
С лекота, с всяка следваща усмивка, с всяка следваща стъпка, с всяка следваща игра, с всяка следваща детска беля завладяват сърцата на бащите си. Докато в един момент татковците осъзнаят, че това е. Край. Завинаги е. Сърцата им завинаги ще принадлежат на тези крехки създания, които цял живот ще пазят и защитават. На които цял живот ще прощават. Които цял живот ще окуражават. Които цял живот ще разсмиват. На които цял живот ще помагат да открият пътя и ще бъдат там в тъмното, превъплътени в светулки и звезди едновременно, за да са сигурни, че техните малки момиченца никога няма да се загубят.
Татко е голямата и силна ръка, в която детската ти шепа се губи. Татко е смях в захлас, докато те носи на рамене или премята във въздуха. Татко е спокойствие и топлина, докато те прегръща, четейки ти за лека нощ. Татко е учудване и вдъхновение, докато го гледаш как майстори всякакви странни неща. Татко е трепетно очакване да се прибере и… да си играете. Татко е твоят редовен съучастник в поредицата „как да изненадаме мама“ (мама тези неща не винаги ги разбира).
Татко е най-силният, най-красивият, най-интересният и най-добрият мъж, когото всяко момиче познава.
Той е първият мъж на сърцето й. Той е нейният рицар, който винаги я спасява. Той е първият мъж, с когото е танцувала. Първият мъж, когото е целувала. Първият мъж, когото е ревнувала. Той е неин и не защото му е дъщеря, а защото бавно, с много смях и игра, с много нежност и красота е спечелила на своя страна. Защото му е дъщеря, така ще е завинаги.
НАЗАД