Ако имаш мечта – трябва да я защитаваш!

„Ако имаш мечта – трябва да я защитаваш! Когато хората не могат да направят нещо, ще ти кажат, че и ти не можеш да го направиш!“

Това – „Когато хората не могат да направят нещо, ще ти кажат, че и ти не можеш да го направиш“ - е може би най-разпространеният психологически феномен. Чували сме „Ти няма да успееш да направиш това“ и от родителите си – безброй много пъти. И дотолкова сме свикнали с този начин на мислене, че съм сигурна, че много от нас поне веднъж в живота си са казвали на приятел, познат или на детето си: „Това няма да се получи. Няма смисъл да опитваш. Бил съм там, пробвал съм – не става. Откажи се“.
Вярвали сме искрено, че помагаме, че даваме градивен съвет, че спестяваме ненужно изразходвани време и усилия на човека отсреща… но дали е било така?

Кой има право да разполага с мечтите ти?
Кой има право да ти казва, че няма да успееш в нещо, колкото и налудничаво да изглежда отстрани?
Кой има право да сломява духа ти, точно когато той е окрилен от нова идея?

Ако някой се е провалил в бизнеса си и се е отказал или е фалирал, ще те убеждава най-пламенно, че е невъзможно да имаш малък частен и успешен бизнес в България. Ще те посъветва дори да не опитваш.

Ако някой е имал няколко неуспешни връзки, които са го разочаровали и са му разбили сърцето, той ще те убеждава, че всички мъже/жени са еднакви и че Любовта е химера и че споделеността и вярността са илюзия. И в живота на този човек това наистина е жива реалност – Любовта е била болезнена, предаваща и раняваща – но това си остава неговата реалност.

Ако някой (вярва че) не може да си позволи да пътува по света или вярва, че това е прекалено опасно, той ще ти обяснява с целия си възможен хъс как светът е лошо, опасно, враждебно място и как там няма нищо за теб и не ти трябва да ходиш никъде. „Стой си тук, на сигурно. Поне познаваш хората тук, а там хората са други и не знаеш кой как ще те прецака или окраде. И всички болести и вируси… за какво ти е да ходиш там?“ – това казват хората обикновено като им кажеш, че си тръгнал към Индия, Африка, Индонезия или на друго далечно място.

И хората са лоши към онези, които очакват да се сблъскат с лошотия. Разберете, Вселената ни обича, тя не би ни разочаровала – ако много вярваме в нещо, тя ще помогне то да се случи, за да подсили реалността, в която сме избрали да живеем. 

Ако някой е пробвал да бъде вегетарианец и не е успял да издържи / да превъзмогне желанието си за месо / или не е направил нещо както трябва и се е разболял – то точно този човек ще ти казва, че да бъдеш вегетарианец е рисковано, дори опасно, че не можеш да бъдеш здрав по този начин и че ще си навлечеш големи неприятности. Той ще те убеждава, че няма как да спортуваш и да имаш оформено мускулесто тяло на вегетарианска диета – просто не е възможно! Защо? Защото той не е успял да го направи. А ако ти случайно успееш – лошо! Тогава това би означавало, че той се е провалил. А никой не обича да се усеща провален.

Ако някой е ваксинирал децата си, но вътрешно не се е чувствал уверен, че това е най-правилното нещо, но въпреки това го е направил – той ще бъде най-пламенния, яростен и дори понякога агресивен привърженик на ваксините. Ще ти изтъква всички онези „статистики“ и лоши неща, които не само че могат, ами е почти сигурно, че ще се случат с детето си, ако не го ваксинираш. Дори ще те обижда, че не си отговорен родител, за да изтъкне по този начин вътрешно за себе си той колко отговорен родител е. Как е направил „възможно най-доброто“ и това е „единственото възможно решение“. Защото какво ако детето ти е напълно здраво, както има стотици и хиляди такива неваксинирани деца? Ами това би опровергало неговата реалност, може би не е взел най-доброто решение… или най-сигурното…. Започват съмненията, угризенията, подсъзнателното напрежение „Ами какво ако…“ и това е съсипващо за един родител. Това важи за всяко едно решение, което всеки един човек, не само родител, взима за себе си – ваксинациите са просто пример, не се хващайте за тях.

Хората се чувстват много по-сигурни в себе си ако убеждават всички, че тяхната лична истина е „единствената възможна истина“ *. По този начин затвърждават позицията си сами пред себе си, а и ако видят, че някой друг успява в това, в което те са се провалили – това ги срива психически.
Започват да се чувстват малки, неспособни и често много комплексирани.
Целият балон, в който живеят – балонът на това кое е възможно и кое не е възможно – се пука като сапунен мехур и те се чувстват сякаш увисват във въздуха. Без почва под краката си. Реалността, в която са вярвали, че е единствената възможна, се разпада, защото някой друг е доказал, че живее друга възможна реалност.

Разбирате ли?

Затова те държат да убедят колкото се може повече хора да не преследват мечтите си и изобщо да не се опитват даже.

Има огромна разлика между това да кажеш:
– „Аз не можах да го направя. Това не е за мен. Отказах се / При мен не проработи. Не вярвам, че в моя живот това да се получи някога. Но ти опитай – дано успееш!“

и между това да кажеш:

– „Аз опитах и не се получи. Не е възможно, разбираш ли? Няма никакъв смисъл да опитваш! Откажи се, само ще си загубиш времето“.

Само че има едно голямо НО – всеки върви по своя собствен Път и се сблъсква със своите собствени нагласи и предразсъдъци и дълбоко скрити модели на мислене и поведение – и те са тези, които формират Пътя му и препятствията по него. Не е нещо външно. Не е някаква твърда реалност или сигурна невъзможност, които са валидни за всички хора на тази земя.
А понякога душите си идват с договор и предварителен план какви уроци да научат в сегашния си живот и тогава те ще ги научат – без значение какво правят и колко се стараят. Някои неща ще се провалят, просто за да могат да научат уроците си.

Така че… следвайте мечтите си, хора! Не ги мечтайте само вечер преди сън, случвайте ги и на другата сутрин, когато се събудите! Всичко е възможно!!!
И нещата, които сте опитали и не са се получили; и онези неща, в които изобщо не вярвате, че са възможни; и онези хора, които смятате, че лъжат, защото не искате да признаете, че те успяват в нещо, в което вие не успявате… Няма нищо лошо в това – така работи човешката психика – но не отричайте реалността на едни, за да подсилите вашата собствена реалност и решения. За всекиму – неговото си. Намерете вашето си нещо и го превърнете в реалност, която живеете. Всичко е възможно!!

Източник: stefibozhilova.com

НАЗАД