Не приемай нищо за даденост. Наслаждавай се как тече реката, как расте тревата, как цъфтят цветята. Наслаждавай се на уникалността на всеки миг...
Намери си твоето място. Намери себе си. И когато някой започне да става твърде настъпателен, когато някой те пресира, научи се да казваш: „Спри”. Научи се да казваш: „Стига”.
Спомняй си за хубавите моменти в миналото. Но после ги оставяй там. Не се опитвай да живееш в тях. Живей в настоящето. Очаквай с оптимизъм бъдещето. Защото най-хубавото тепърва предстои.
Наслаждавай се на вкуса на храната. На хубавото вино. На освежаващата сила на водата.
Отделяй време да погледаш изгрева и залеза. Те ще ти напомнят, че, за да уловиш красотата на момента, трябва да спреш, да забавиш скоростта, да отвориш очите си за света.
Говори и играй с децата. Те ще те провокират да преоткриеш детето в себе си. Ще те накарат да погледнеш на света с други очи. Да усетиш радостта на детския оптимизъм и лекотата на детската душа.
Когато останеш насаме с някого, не мисли какво да кажеш. Просто почувствай човека. И себе си. Думите ще дойда сами – направо от душата ти.
Спри с опитите си да планираш всичко. Всяко нещо, което ти се случва, има някаква цел. Довери се на Смисъла и позволи на духа ти да намери пътя. Той знае накъде да те отведе.
Позволи си понякога да мързелуваш. Да не правиш нищо. Почивката не е лукс. Тя е необходимост.
Намери си убежище, едно местенце вътре в душата ти, където да можеш да се оттегляш, за да събереш себе си. Заслужаваш го.
Автор: неизвестен
НАЗАД