Срещнала си едно ново момче. От онези, които смяташ, че са Единствени.
Знаеш как е. Невероятната първа среща. Целувките за лека нощ. Съобщенията, разговорите, вълнението.
Минават няколко дни и имате нова среща.
Имаш големи очаквания за нея, но нещо не изглежда нормално.
Той не говори, както обикновено. Не иска да разговаряте дори на по-интересни теми. Не те гледа в очите. Не тръгва да те целува.
Внимание, внимание. Знаците са навсякъде.
Започваш да се тревожиш, че си прекалено хлътнала.
Чудиш се в теб ли е проблемът?
Припомняш си срещата ви. Чудиш се дали ти си казала нещо, или си направила друго. Измисляш оправдания, защото искаш да му повярваш.
Може би е имал лош ден или е стресиран за някакъв тест. Може би обикновено е такъв, но ти си видяла и друга негова страна.
Може би, може би.
Всички тези вероятности ти вредят. Губиш ума си по него, защото преди няколко дни се е държал мило.
И тогава телефонът светва и получаваш съобщение от него:
„Липсваш ми. Лека нощ!“
Чувстваш облекчение, защото тези думи са ти го дали. Ако не си пада по теб, не би го написал, нали? Или поне така си мислиш...
Минават дни, седмици, месец. Той все още не ти е писал за следващата ви среща. Започваш да му намекваш, че искаш да го видиш. Той има извинения за всичко.
Уверява те, че му липсваш. Много. Липсва му усмивката ти, щастието, което изпитва с теб.
Вътрешно чуваш едно гласче:
„Ако му липсвам толкова, не би ли трябвало да направи нещо по въпроса?“
В свят, който е управляван от технологиите и разговорите се въртят около съобщенията, думите винаги могат да се извъртят.
Невинаги изказваме мислите си по правилния начин.
Смеем се, уж очакваме нещо с нетърпение, но всъщност не правим нищо от това, защото кой би разбрал, че е така. Нали не ни виждат какво правим, докато пишем!?
Когато някой ти каже, че му липсваш. Това може да се интерпретира по няколко начина. Може да е носталгия по някого, но може и да е просто така, символично. Може да го казва само защото му е скучно и не иска да те губи като развлечение.
Ето я и истината, която трябва да приемеш:
Не му липсваш. Ако беше обратното, той щеше да направи нещо, да предприеме някакви действия. Би дошъл у вас, би те поканил на среща, за да те види. Дори и да е на работа, дори и да има хиляди задачи, би отделил малко време за теб.
Не би измислял извинения, за да не е с теб.
Защо трябва да жертваш емоциите и чувствата си за човек, който не те заслужава?
Ти си много повече.
Какво трябва да направиш следващия път, когато ти пише, че му липсваш ли? Сложи край!
НАЗАД